Мулти-култи, кросоувър,
класиката като попарт
Май и юни са трудни месеци за класическия меломан в столицата. На фестивалното стълпотворение в София могат да завидят градове с вековни музикални традиции. Но всъщност, чисто нашенското изхвърляне показва няколко не толкова отрадни факта, които в. „Култура” е коментирал многократно. И сега пак: на първо място е липсата на елементарна професионална координация във фестивалния календар. Принципът „Всяка коза за свой крак” вече дава своите мега(ломански) резултати. Фестивалите и конкурсите се множат – някои дори само, за да „звъннат” от екрана на телевизора. За тях няма да говорим.
Европейският музикален фестивал тече, миналата седмица започна и Салонът на изкуствата в НДК, а на 23 май се откриват „Софийски музикални седмици”. Новото ръководство на НДК очевидно още не се е вгледало във всички свои „периодични издания” – може пък да реши нещо да попромени; досега стана ясно, че каквото е решило, направило го е.
А началото на тазгодишния Салон на изкуствата (чиято обща програма блести с впечатляващата сръчност специалните за фестивала реализации да се опаковат заедно с почти всички сезонни „ивенти” на двореца) предложи качествени концерти в различна фактура, с обща етнонасоченост. Единият – „Да свириш на хор” на дамския камерен народен хор „Космически гласове” с диригент Ваня Монева бе затрогващ, с изключителната почит, която Монева изразяваше към своя учител, незабравимия хоров майстор Васил Арнаудов – неговата знаменита метафора бе мото на концерта. Препълнена бе шеста зала на НДК - дължеше се, според мен, на паметния характер на концерта, но и на атрактивното изкуство на хора. Монева държи много високо равнище в ансамбъла и в тази своя програма показа, че може да изтръгне различни по качество и характеристика звуци от тези дами, които по принцип пеят отворено, защото са народни певици – например в „Тебе поем” и „Во царствие твоем” на Добри Христов, впрочем, великолепна идея за начало на такъв концерт. Програмата й по-нататък се опря и на класически, недостижими, бих казала, творби като „Мехметьо” на Иван Спасов, като песни, „пипнати” от Филип Кутев, Красимир Кюркчийски или Стефан Мутафчиев, и на по-нови, създадени за хора композиции. Това е формация, за която няма нищо невъзможно – нито по отношение на сложността на музикалния текст, нито по отношение на звуковите параметри, силно чувствителни са към специфичния показ на музикалния и словесния текст през невъзможни дори, динамични метаморфози на звука, контрасти в артикулацията на фразата, за която използват ефектни темброви сплитове, от което пространството започва да вибрира в преливащи се багри. Бе вечер, в която отново минало и настояще се срещнаха, за да се преоткрият отново.
„Балканска треска” ни осигуриха българинът Теодосий Спасов, македонецът Влатко Стефановски, босненецът Мирослав Тадич и диригентът Кристиян Ярви заедно със Симфоничния оркестър и със смесения хор на БНР. Кристиян Ярви е най-младият от естонския „диригентски клан” Ярви (баща Нееме и двама сина Пааво и Кристиян). И докато двамата „старши” останаха на класически позиции, Кристиян изповядва и мултикултурно кросоувърово музикално битие. „Става дума за това да освободим музиката от нейните граници... да премахнем всички анклави на различнитежанрове”, пише той в сайта си. Проектът „Балканска треска” от 2014 г. е на пазара като компактдиск на лейбъла “Naïve”, но с оркестъра на MDR – Лайпциг, чийто шеф-диригент е Ярви. Концертът в София е поредното му представяне. „Енергията на Балканите”, за която пише Ярви, е любимо клише на хората извън Балканите. Другото е, че самите балканци не могат да схванат ценността си. Сигурно имат право, помислих си, като слушах импровизациите на тримата великолепни инструменталисти с история, опит и име в джаз практиката. В музиката за джаз-трио импровизираният „разговор” между тях бе силно интригуващ за човек като мен, който познава предимно (и отдавна) инструменталния език на Спасов. Заедно със страхотната „Циганска песен” из филма „Циганска магия” (1997), изпълнена с тъга и страстен копнеж от автора й Влатко Стефановски, създадоха най-чистото и най-плътно музикално преживяване в концерта. Но симфонично-хоровата част не можа да ме „хване”, въпреки фактора Ярви, който е чудесен – и като музикант, и като шоумен. И въпреки възторга на публиката. През цялото време ме тормозеше елементарното ниво на употреба на оркестъра и в още по-голяма степен – на хора, в аранжиментите на Теодосий Спасов. Звукът на симфоничния оркестър и гласът на хора (взети заедно, това са над 100 души) не се употребяват само като масов тембър и обем. Те обикновено трябва да получат и смислен текст в контекста на аранжираната пиеса.
Въпросът с прочита на даден музикален текст отново се изправи със страшна сила в изявата на Максим Ешкенази на пулта пред оркестъра на Класик ФМ радио с увертюрата „Сън в лятна нощ”, във веселяшкото му представяне (може би е крайно време да не се държи като попзвезда, че и не е), с персоналната му недостатъчност да разбере за какво става дума в Четиридесета симфония от Моцарт, която е сред най-трагичните страници в творчеството му. Органичното изкуство на двестапроцентовия музикант, цигуларя Джошуа Бел, бе всъщност причината за моето пребиваване на този концерт. Той мисли Брух-концерта не като виртуозен, а като силно изповеден, като възможност да оцвети максимално творбата през собственото си участие в нея. Разпява много ад либитум-моментите с различни пропорции във фразата, има безкраен емоционален ресурс за това. И никак не се притеснява да го разгърне – с вкус, култура, с изумителната красота на тона. В третата част бе най-дисциплиниран във фразирането, там изведе инструменталния блясък. Всъщност, пиша тези констатации по-скоро като информация за тези, които не са успели да бъдат в зала 1 на НДК. Защото, каквото и да направи цигулар от такова качество, той те убеждава. Усещаш интуицията му при осмисляне на прочита. Истински музикант, който не заслужава да го определят масово единствено като „виртуоз”, понятието отдавна звучи кухо, банално, като синоним на невежествен журналистически речник, на мисловна леност.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
