По пътя с Маргарита Градечлиева
Никой творец не изпреварва времето си. Той е времето си; работата е там, че другите са по-назад във времето.
Марта Греъм
Всички знаем, че времето е относително понятие, според което животът може да е дълъг или кратък. Цифрите са само, за да ни държат в границите на създадената от нас реалност, а думите използваме, за да описваме всичко това, създавайки вид отпечатък.
Никой човешки отпечатък не може да бъде пренебрегнат, най-вече тези, които са градени с много постоянство, вяра и любов.
Свидетел съм вече 40 години на „явлението“ Маргарита Градечлиева – понякога съм активен участник във вихрите, понякога съм само страничен наблюдател, но винаги съм имала изключителния шанс да съм „наблизо”, да мога да съпреживявам и научавам. А тя е невероятен учител, будител, вдъхновител. Може би не напразно се е родила на 24 май – най-светлия празник за всички българи. Затова сега е моментът да напомня тази уникална история – историята на модерния танц (танца на Марта Греъм) в България. И да разкажа как един човек, сам, успя невидимо, но фундаментално, да промени мисленето и поведението на достатъчен брой влюбени в танца.
През 1976 година в една от залите на Държавно хореографско училище – София, намиращо се тогава на бул. Дондуков, за първи път срещнах Маргарита Градечлиева. Беше се завърнала от Улм – Германия, приключила с танцовата кариера, започваща педагогическа. Ние бяхме първите й ученици (най-малките от гимназиалния етап на обучение – 8 клас), които чухме новото име - Марта Греъм. Трябваше да правим странни начупени движения, непрекъснати вдишвания и издишвания, да усещаме „вътрешното състояние”, непрекъснатото изтегляне на гръбнака.
Същата година трупата на Марта Греъм е чествала 50-ти юбилеен сезон, а тя самата е била на 82 години.
Сега имаме много информация. Тогава нямаше нито снимки, нито филми, нищо! Имахме само един източник - нашия нов учител. Отплащахме му се, като нито веднъж не избягахме от час.
Бяхме омагьосани от новата техника, а Маргарита Градечлиева упорито ни учеше, въпреки затрудненията, които й създаваше преподаването на „упадъчна” западна танцова техника. Неколкократно е посещавала милицията да дава обяснения - защо преподава американски танц, а не руска школа (тогава и в Русия нямаше съвременен танц).
През първите години не разбрахме за нито един проблем от такъв характер. Тогава още не знаехме нейната мантра – с Вяра и Любов.
След 5 години обучение при нея, се дипломирахме с втора специалност – модерен танц, техниката на Марта Греъм.
Не зная какво е предопределило решението ми, а и не ме вълнува особено и досега, но след завършването ни през 1981 г., Татяна Соколова, с която сме съученички, и аз, след разговор с Маргарита Градечлиева, избрахме да работим с нея. Преди нас бяха решили вече Мила Искренова и Цонка Георгиева. В следващата година се присъединиха Христо Симеонов и Ивайло Чернев, малко по-късно - Анита Цветкова и Цветанка Гергинова, последна се присъедини Ива Николчина.
Това е трупата „ЕК”, с която Маргарита Градечлиева осъществи за непълни 5 години най-смелите си творчески проекти и то все с лексиката на Марта Греъм.
Усилията на всички ни бяха възнаградени (не материално и не в България). Ние бяхме частна трупа във времена, когато това беше немислимо, но явно мантрата работеше безотказно и Маргарита Градечлиева успя да ни заведе в Германия през 1983 г. и да спечели трета награда на Международния хореографски конкурс в Кьолн. Наградената миниатюра беше изтанцувана само от женския състав на трупата и за престоя си там успяхме да се запознаем с учителката по модерен танц на Градечлиева Мери Хинксън – една от първите танцьори на Марта Греъм, при която имахме късмета да учим и ние. Така техниката бе прехвърлена на следващите с верния отпечатък.
Завръщайки се обаче в България, трупата пак не „съществуваше” (нямахме зала, в която да репетираме, не успявахме да се издържаме със спорадичните участия, всички опити да станем експериментална трупа не доведоха до резултат). По това време Морис Бежар покани Маргарита за специализация при него в „Балета на XX век” и училището му Мудра - шанс, който никой човек не би искал да изпусне. Тя замина, но ние останахме без водача си и трупата се разпадна. Огромна проверка за устоите на всички ни.
Тук е моментът да кажа, че някои хора са устроени не да следват определено статукво, а да създават свои пространства, запазвайки същността си неизменно. Маргарита е такъв човек. Макар не веднага и не толкова бързо, тя продължи нататък и създаде едни от най-прекрасните творби, които и досега могат да служат за пример на следващите поколения хореографи. Между тях са „Зелена игра” по стихове на Иван Радоев, осъществена с трупата на Софийска Опера, „Остинато “ по музика на Марин Големинов с трупата на балет Арабеск (която е и наградената творба на хореографския конкурс „Маргарита Арнаудова”), „А пропо Медея” с трупата на балет Арабеск, „Мафория на светлината” със студенти от НБУ.
С това не приключва историята за упорството на Маргарита Градечлиева да въведе и разпространи на професионално ниво този вид танц в България. През 2004 г. в Националното училище за танцово изкуство – София, с помощта на тогавашния директор Мариана Денева, Градечлиева основа трета специалност – Модерен танц, към вече съществуващите Класически и Български танци и до 2011 г. имаше методично обучение на учениците в стила на Марта Греъм, чието качество беше гарантирано от Маргарита като художествен ръководител.
За всичките тези заслуги към Българското танцово общество и изкуство, тя бе наградена през 2011 г. с орден „Св. св. Кирил и Методий“. И въпреки че вече не преподава и не поставя, има пълното основание тази година да чества своя богат и достоен творчески път. А аз се надявам да имам шанса още дълги години да съм свидетел или споделящ вихрите на любимото танцово изкуство.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
