Божидар Икономов (1943 - 2016)
Дари, майсторът на остроумната метафора, на елегантното внушение, на ефектния колорит... Всичко това го превърна в емблематична фигура и позволи да се говори за него като за един от големите в някогашната славна компания на българските плакатисти. Тази компания рано оредя, но Дари удържаше и защитаваше авторитета й до края си.
Наред с плаката обаче, той имаше и друга любов – нашия вестник. Ако се отворят теченията от 70-те години, ще се види колко модерна за онези времена е графиката на „Народна култура”; и колко естетски беше композирано тялото му.
Дари излъчваше радост и светлина. Такъв ще остане в паметта ни.
К
Сбогуване с Божидар Икономов
Дари правеше и плакати, и Триеналето на сценичния плакат до последния си ден.
Плакатът и Дари се обичаха много силно. Любовната им връзка е жива и чиста. Времето тук е условност, която няма особено значение, както то няма значение и за любовта между Шекспир и театъра; или между Верди и операта.
Дари се грижеше да не забравяме, че плакатът е изкуство. Показваше ни, че визуалната метафора винаги трябва да води парада и да е толкова ясна, че когато се разминаваме по улицата, да се разберем от половин дума. Но Дари не приемаше обявления с размерите на плакати за плакати.
Дари познаваше света и светът го познаваше. Винаги, когато в разговор се споменеше Япония, Полша, Мексико, Бразилия, Дания или някоя друга близка страна, в разговора влизаха и безбройните художници и сърдечни приятели на Дари, за които изкарваше по някоя лична история или смешна случка. Любовта на Дари преодоляваше и пространствата с лекота.
Много по-добре е, вместо да тъжим, че Дари си е тръгнал оттук, да се радваме, че е бил тук.
Кирил Златков
Послепис. Скъпи колеги, автори на плакати, вярно е, че в най-силните си години Дари и плакатистите от неговото поколение са правели по 50-60 плаката годишно. От тях поне 5-6 са се получавали много добре и са ставали за показване по изложби и фестивали. Вярно е, че днес правим с повече късмет 5-6 плаката годишно. От тях около 1-2 стават за изложби и фестивали, но е и ясно, че борбата с безвкусицата и простащината няма да става по-лека занапред, а не бива да се предаваме. Огледайте се по папките си от последните три години и участвайте с каквото си струва в Триеналето на сценичния плакат. Работите се събират до 30 май 2016 г. При Албена Спасова, разбира се!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
