Микроскопът на Кржижановски
Сигизмунд Кржижановски. „Итанесиес”. Превод от руски Ася Григорова и Даря Хараланова. Издателство „Аквариус”, С., 2016
„В крайчеца на всичките ми ръкописи бяха отбелязали: „За връщ.” Цяла колекция „За връщ.”. Това сполетява героя в една от новелите, а в действителността - самия автор. Кржижановски (1887-1950) – рускоезичен писател с полски корени, роден в покрайнините на Киев – не доживява да види своя книга отпечатана. Трябвало е да се чака чудо или твърде дълго - до развойната 1989 г., когато прозата на украинеца, наброяваща над 3000 страници с фантастични фабули, чудати парадокси, проницателни антиутопии и висши философски главоблъсканици, стига до печатниците в Русия и на Запад. Появата й пренарежда цял участък в литературната история и отведнъж разчиства пътя на Кржижановски - право към прославената ложа, сред майсторите по художествена фикция: Борхес, Кафка, Хърбърт Уелс, Гогол, Едгар Алан По, Платонов. Подобно на тях, използвайки свой оригинален наративен алгоритъм, Кржижановски се заема с изключенията, паралогичното, небивалото. Всички истории в сборника „Итанесиес” го илюстрират, че даже и натрапват - ако ги свием до синопсиси. Ето: в един от разказите персонажът разширява 9-те квадратни метра на стаичката си до чудовищно безмерна площ с помощта на фантасмагоричната субстанция „Квадратурин”; в друга новела миниатюрният двойник на героя живее в зеницата на възлюбената си и иззад ямата на очните дъна се среща с двойниците на предхождащите го любовници. В трета – лунатичен скитник продава озадачаващи ума теории в замяна на един обяд; другаде – друг неординарен персонаж опитва да ухапе лакътя си, превръщайки се в първостепенен обществен феномен и обект на трескави метафизични спорове. Кржижановски не оставя шанс на критиката да умува над стила му и още приживе го определя като „експериментален реализъм”. Той си служи с хиперболата, сякаш е „литературен микроскоп”, който преувеличава пропорциите, състоянията и реакциите, но не и самите неща: те остават непокътнати, реални, акуратни до детайл. Така, ако микроскопът се отмести, ще видим зад „Квадратурин” съществувалата през 20-те години „Комисия по меренето” на жилищната площ; цензурата в лицето на Главлит – за героя с текстове „за връщ.”; мъчителната психология на любовта – в заклещения лилипутски образ на обичащия, непонасящ чужди отражения в съзнанието на любимата. Но микроскопът на Кржижановски не е създаден да се мести, а да тика лещата си о нещата, докато приближението предизвика истински световъртеж на мисълта, срив в логическия апарат, колапс на баналните йерархии. Внезапно смахнатите възгледи на персонажите, защитавани с изказвания от типа: „Ръководните идеи би трябвало да се търсят не в уводните статии, а в някоя обява за изгубена болонка.”, зазвучават евристично или пък като бунтовни модернистки остроумия. Когато към всичко дотук се добави честата игра с цитати, собствени неологизми, латинизми, каламбури и засукани - в лабиринт от тези, антитези и нонсенси - монолози, започваме да се съмняваме дали Кржижановски не е постмодерен автор с объркана година и място на раждане. Но обгриженото до кора издание „Итанесиес” пресича всяко двоумение над биографията, като я осветлява с послеслов от самия откривател на Кржижановски през 70-те години – поета Вадим Перелмутер.
Вярвам, шепа извънредни факти около съдбата и персоната на автора трябва да се знаят отсега. Например, че е бил много висок, леко прегърбен, но с фин силует; болезнено начетен, полиглот, шекспировед, хипнотизиращ сказчик в московските салони, автор на трактат върху поетиката на заглавията. Обратът го причаква в зрелите години – в отхвърляне и бедност, алкохол, алексия, инсулт. И след време – гроб, който не може да се намери. Кржижановски предвижда това, отбелязвайки с противоречива ирония: „Когато умра, не пречете на копривата да избуява над мен: нека жали и тя.” Повече от ясно е защо не е бил печатан от съвремието си: съчинявал е непоносимо фантастичен свят, който – като отвръща на абсурда с абсурд – достига най-реалистична форма на разобличение.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 25.04.2016 17:23
От: Петър
За Бога, поне в този вестник употребявайте "ѝ", вместо "й", не е добре, когато в културен вестник четеш: "...Появата й пренарежда..."
С уважение и поздрав Ваш верен читател :)
С уважение и поздрав Ваш верен читател :)
