И всичко се разби на парчета...
Калия Калъчева, „Парчета”, галерия „Юзина”, 17 март – 6 април 2016.
Най-енергичният млад живописец в българското изкуство представи наскоро новите си произведения в самостоятелна изложба. За Калия Калъчева определението „енергичен” е точно и може да се съотнесе както към това, което прави, така и към собствената й личност. Тя винаги е озарена от идеи, изключително продуктивна, изпълнена с енергия и с хъс за работа, с жажда за нови знания, за пътешествия из далечни и близки страни, изобщо с нестихващо любопитство към света. Всичко това можем да видим отразено и в работата й, а изложбата „Парчета” е поредното доказателство.
Тръгвайки от работното заглавие „Всичко”, Калия като че ли се изненадва сама от себе си или по-точно, в предварителния замисъл на изложбата настъпва обрат. „Всичко” звучи твърде лесно, твърде общо, твърде неопределено и вероятно именно поради това тази неясна концепция се „разбива на парчета”. Гледайки отблизо самите платна в изложбата, разбираме, че, технически погледнато, картините са сглобени от отделни малки парчета, подобно на калейдоскоп или мозайка. Парчетата сякаш са дошли от други изображения, от други, взривени светове, за да сглобят напълно нови измерения, нови пространства, нови изживявания. Този процес е изпълнен с внимание към най-малкия детайл и акцент, а резултатът в представените работи е напълно завършен, но и „подвижен” – с усещането, че всеки момент композицията може да се раздвижи и да се подреди в нов вариант. Както пише самата художничка: Парче е част от цялото и целта на епицентъра е да се раздели, за да се събере, и да се събере, за да се разпилее, да се внесе в друго пространство, друго течно състояние, друга пресечна точка. Всичко е било друго, преди да стане близко или твое, или пък мое.
Обрат сякаш е настъпил и като цяло в творческия подход на авторката – големите формати, до скоро изпълнени предимно с дребни човешки фигури на фона на почти пустинна среда или заредени с ярки конструктивни композиции (урбанистични пейзажи), сега са много по-наситени с пластични елементи, много повече колоритно разработени, но и по-експресивни. Бих нарекла изложбата като цяло експериментална, защото в залата бяха подредени работи, различни като подход, различни като формат, като текстура и излъчване. В много случаи може да се каже, че това е по-скоро живопис заради самата живопис, заради „играта с боята”. В тези платна няма конкретика, това са изобщо пейзажи, изобщо фигури, изобщо екстериори, които обаче са изведени по един динамичен, жизнен и свеж начин. В тях няма да намерим философски послания, но това не ги прави лишени от дълбочина, напротив. Композициите поглъщат погледа, който търси и открива силуети, очертания, движение, дори взаимоотношения – едно „регистриране” на света наоколо, по-скоро като състояние, като част от едно личностно пътуване, но и като общуване, споделяне.
В отделна серия, наречена „Парчета – Остатъци – Вселени”, Калия Калъчева е представила малкоформатни абстрактни композиции. В тези „парчета” превес има „дизайнерското” излъчване, изразено в синтез на формата и цвета, но и в този случай водеща е експресията.
Изложбата „Парчета” е поредна спирка по пътя на творческото развитие на Кая – енергията превръща хаоса в хармония, прелива от едно платно в друго, вихри се и сякаш все още търси себе си, неуморно. В този процес Калия напълно осъзнава, че младостта позволява „да се разбиеш” и „да се сглобиш” после в нова конфигурация, като всеки млад и търсещ човек, който постоянно се разпилява.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
