И все пак какво гледаме сутрин?
Няма време в новините за всичко. Там, казват, е най-„важното“, измерено в секунди.
Сутрешните блокове на комерсиалните телевизии са превърнати в мястото за „големите“ всекидневни разговори и за „големите“ истории, които ни показват „живота такъв, какъвто е“.
И само Сутрешният блок на БНТ се отличава от тези сутрешни телевизионни фабрики за производство на изказвания, а не на новини, които после следобедните блокове и централните емисии едно по едно опровергават.
Гледайки блоковете на „Нова тв“, bTV, Канал 3, отчетливо се откроява един и същи проблем – пропагандата ни е представяна като лайфстайл, като начин на живот. След Николай Бареков, Георги Коритаров, Лора Крумова, сега е ред на нова генерация телевизионни откриватели на силата на този впечатляващ феномен – как да превърнеш от мухата слон. Няма сутрешен блок, който да се похвали с висока гледаемост. И това е нормално. Зрителите, които могат да си позволят да гледат телевизия сутрин, не са много. Но онова, което сутрешните блокове експлоатират, е знанието, че казаното сутрин ще бъде предъвквано, опровергавано, потвърждавано, превръщано в сериал във всички други предавания до края на деня и дни след това.
Сутрешните блокове работят с онази вездесъща конструкция на журналистическото мислене, изразена с една фраза: „И все пак“. Може би, без дори да го осъзнават, журналисти и водещи смятат, че те са арбитрите, които ще преценят коя от гледните точки е „истинската“. Виктор Николаев в „Здравей, България“ се изправя сам пред македонската пропагандна машина и се захваща да опровергае слуха, че в България се внасят портокали, инжектирани със СПИН. Като гост е поканен професор Камен Плочев от ВМА. Представен е от Николаев така: „в общи линии, най-големият експерт по антибиотероризъм у нас“. Той е там, за да обясни, че СПИН е „сексуална инфекция“, а не се предава чрез портокали. Но виж, „тълпата мигранти“, те са „друго нещо“. Достатъчно е да пуснат само едно лице сред тази тълпа, казва хуманитарният лекар, за да избухне епидемия. Само дни преди това същият лекар е използван като авторитетът, за да ни обясни в репортаж на Марина Малашева по „Нова тв“, че „здравната ни система“ ще се срине, ако избухне епидемия сред мигрантите. Други лекари в същия репортаж казват, че досега няма епидемия, а има единични случаи на респираторни заболявания и на малария сред хората, които търсят убежище или временно настаняване у нас. Но в края на репортажа Марина Малашева казва: „И все пак, специалистите предупреждават, че рискът у нас да пламне епидемия заради миграционния натиск далеч не е в сферата на хипотезите.“ Подреждането на синхрони с други специалисти, които опровергават внушението, че епидемия може да има, така че накрая да се завърши с потвърждаващото хипотезата мнение на единствения изказал се, че има риск от епидемия, явно се счита за най-голямото журналистическо постижение. Повтарят го всяка сутрин и Антон Хекимян, и Виктор Николаев, и Ани Цолова с тяхното „и все пак“. Антон Хекимян не харесва Динко от ямболското село, който „лови с голи ръце“ бежанци. „И все пак“, този човек съществува. Телевизията не може да скрие съществуването на човек, който излиза с ATV-то си, вдига пушилка из къра и заплашва хората в храстите, които се опитват да стигнат до Германия. Ямболският Динко получава сцената на bTV, за да свика дружинка за лов на бежанци, предлагайки да получава по 50 лева на глава. „И все пак“, проблем съществува по границите ни, затова чрез този „цветен“, „любопитен“, „колоритен“ може би Динко трябва да бъде дадена думата на Боян Расате, за да убеди населението, че агитките му за саморазправа са готови да влязат в бой вместо държавата. По същия начин Виктор Николаев опровергава слуха за портокалите, инжектирани от „джихадисти“ със СПИН, за да ни покаже, че „и все пак“ има опасност - не от портокали, но от тълпата мигранти. Професор Плочев от ВМА обяснява, че в инфекциозното отделение имат само една специализирана носилка, в която пациентът остава, и „ще го работим“, както той каза, докато не разберем паразит ли е, инфекция ли е, вирус ли е… Професор Плочев не задава въпроса защо сега, когато уж здравната ни система (според него) не е фалирала, той разполага само с една специализирана носилка. Той не иска втора носилка. Иска да спре бежанският поток, и то, ако може, с поредица от репортажи. Динко - супергерой от фабриката за измислени супергерои на Хекимян, не иска да спре бежанския поток, не знае какво е ДАЕШ (знаел перфектно английски език иначе), не знае какво е война. Той си иска 50 лева на глава и може да се жертва всяка сутрин да го снимат в сутрешните блокове.
„И все пак“… сутрешен блок без истерия възможен ли е?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
