И гавра, и топлота
„Аве, Цезаре!“ (Hail, Caesar!), 2016, САЩ/Великобритания, 106 минути, сценаристи и режисьори: Джоел и Итън Коен; продуценти: Тим Беван, Джоел Коен, Итън Коен, Ерик Фелнър; оператор Роджър Дикинс. В ролите: Джош Бролин, Джордж Клуни, Скарлет Йохансон, Тилда Суинтън, Чанинг Тейтъм, Франсис Макдорманд, Джона Хил, Рейф Файнс и др.
Разпространява Форум Филм България
Премиера - 19 февруари 2016 г.
След Ню Йорк в „Истинският Люин Дейвис“ (вж. „Култура“, бр. 37 от 2013), сардоничните братя Коен се връщат отново в Холивуд и измисленото филмово студио Capitol Pictures, както беше в „Бартън Финк” (1991), но не през 1941, а през 1952. И още: филмът не е сюрреалистична драма, а иронична комедия и в центъра на действието не е фрустриран сценарист, а неуморен координатор на проблемите в студиото – Еди Маникс (Джош Бролин). Ангажиментите му обемат от свикване на религиозни експерти по въпроса за Христос и вярата заради филм до мерки за запазване на доброто име на Capitol Pictures заради извънбрачно забременяване на звезда (Скарлет Йохансон). Работи без дъх. Завидно лоялен е. И религиозен. И май единствен нормален наоколо. Комедията ни запознава с един негов ден.
През 1952 телевизията диша във врата на Холивуд, студийната система е в криза. „Фабриката за сънища“ се опитва да се спаси с развлекателна стратегия: водни ревюта, мюзикъли, уестърни, салонни драми, костюмни епоси... Най-грандиозният от тях е „Аве, Цезаре“, посветен на древния Рим и Христос, където в главната роля на пълководец, попаднал под неговото влияние, е голямата звезда на студиото Бърд Уитлок (Джордж Клуни). Но той е отвлечен. Когато се пробужда, се оказва сред брадати комунисти от организацията „Бъдеще“. Искат подкуп. Еди Маникс го приготвя. Куфарът с парите е завързан с колана на пеещ каубой, внедрен, горкият, в мелодрама (Олдън Ейренрайк), а режисьорът (Рейф Файнс) беснее. Междувременно координаторът е атакуван от нахални като муха цеце жълти репортерки-близначки (Тилда Суинтън). Има толкова работа за вършене, а голяма компания, експериментираща с водородна бомба, го примамва...
Много са поводите за смях – от ужасяващо жалките филми и дебилния герой на Джордж Клуни до мимолетната шеметна поява на Франсис Макдорманд, Рейф Файнс, Кристоф Ламбер или Джона Хил... А, като изключим изповедите на Еди Маникс и опита му да спре цигарите, най-забавно е с комунистите, куфарчето и звездата на моряшки мюзикъл (все по-бляскав Чанинг Тейтъм), отпрашил към СССР с подводница. Както си правят гаври с онова време на Холивуд, така несравнимите братя Коен са изградили безупречно, както винаги, атмосферата на епохата – просто дъхти на 50-те. Изключителна заслуга за класната визия има камерата на Роджър Дикинс, запечатила „времето” на лента 35 мм. И филмът излъчва неочаквана за зевзеците Коен топлота към киното и Холивуд.
Що се отнася до комунистите, в „Аве, Цезаре!” са показани с лежерна абсурдност. Няма и намек за сенатора републиканец Джоузеф Маккарти, произнесъл още през 1950 г. прословутата си реч, в която обвинява хора от американския политически елит, че са членове на комунистическата партия. Нито пък, че още през 1947 г. Комисията Диес започва „лов на вещици” в Холивуд и доста съдби са прекършени. Прочее, с разобличаването на сенатора Маккарти и цялата напразност на „лова на вещици” се занимава сериозният политически трилър на Джордж Клуни „Лека нощ и късмет” (2005).
Беше ми приятно да гледам „Аве Цезаре!”. Смях се, както отдавна не бе ми се случвало. Но, въпреки препратките, филмът е по-скоро развлекателен, отколкото сардоничен. Настоява да се хареса на повече зрители. Тоест, и братя Коен изпадат в ситуацията, която осмиват в него.
Между другото, те твърдят, че „Аве, Цезаре!” завършва трилогия, започната с „О, братко, къде си?” (2000) и „Непоносима жестокост” (2003). Единственото, което ги обединява, е бляскавото присъствие на Джордж Клуни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
