Френски разсъждения за Кьолнската гара
Тълкуването на новогодишните събития в Кьолн обикновено се свежда до това от различни ъгли да се поставят под съмнение мултикултурното общество, миграционната политика и квалификацията на масовите деяния. Това в голяма степен отразява не самите факти, а създадената в Париж представа за тях. И което е по-важно – тези представи засенчват истинските залози за демокрацията, които тези факти поставят. Случващото се напомня картината на Магрит „Това не е лула”, ние смесваме Кьолн като явление и Кьолн като представа.
Самата сексуална агресия в Кьолн представлява обявяване на война, смятат някои. Според Causeur[1], антирасизмът е виновен за липсата на бърз отговор от страна на немските власти. От времената на варварските нахлувания и появяването на Червената армия немците малко отвикнаха чуждестранни мъже да се нахвърлят върху самотни местни жени. В Boulevard Voltaire[2] отиват и по-нататък, там президентката на крайно дясното движение Antigones (което се смята за антипод на Femen) нарича случващото се война, която левите феминистки отказват да водят.
Марин Льо Пен действа по-фино, но и в нейните думи се вижда същото желание да се противопоставят феминизмът и имиграцията. В една своя статия в L’Opinion[3] тя свързва престъплението против сигурността на народите (т.е. приемането на мигранти) с това, че в Кьолн бежанците се държат като престъпници (изнасилването и опитите за изнасилване са престъпление, не трябва да го забравяме). И накрая, войнствените паралели достигат и до другия край на политическото пространство. Клемантин Отен от Левия фронт наскоро написа в Twitter: От април до септември 1945 войниците са изнасилили 2 милиона германки. За това ислямът ли е виновен? Този мъгляв паралел би трябвало да докаже, че не трябва да се бърка ислям и сексуална агресия.
Нека въведем малко ред. Преди всичко, да отбележим, че немското право се отличава от френското с това, че е забележимо по-меко. Трагедията в Кьолн най-накрая позволи да се придвижат предложенията на немските „зелени” за това, че нежеланата сексуална връзка трябва да се смята за изнасилване даже ако не е била осъществена със сила или под заплаха и че, ако например мъж си пъхне ръката под полата на жената, това се смята за сексуална агресия.
Във френското право съществува по-сериозно отношение към сексуалната агресия. С решение от 10 юли 1973 г. Касационният съд постановява, че при определение за изнасилване е достатъчен отказ от сексуален акт.
Колкото до използването на изнасилването като оръжие, определенията са относително отскоро. В Хагската (1907) и Женевската (1949) конвенции този въпрос не се повдига открито. През 1946 на Нюрнбергския процес той също не е обсъждан, докато на Токийския е разглеждано поведението на двама офицери, но така и не е обсъдена участта на 300 000 жени, използвани в японската армия като сексуални робини от 1937 до 1945 г. Придвижване по въпроса настъпи след войната в Бивша Югославия, където изнасилването се превърна в оръжие за терор в рамките на провежданата етническа чистка. Подобно извеждане на националистически садизъм до национална политика предизвика взрив от емоции и осмисляне на стратегията на изнасилването в новото юридическо определение за престъпление срещу човечеството (процесът приключи през 2008 г.).
Другояче казано, дори основната част от фактите в Кьолн да не се определят от немското право като престъпление, представянето им във Франция като планирано групово изнасилване говори за осъзнаването от френското общество на важността на сексуалното насилие и неговото пенализиране. Прокрадващата се в част от публичните реакции антиимигрантска реторика е свидетелство за свързването на това осъзнаване с либералните ценности. Не случайно Марин Льо Пен е избрала за публикацията си L’Opinion – един умерен вестник, който при това се държи здраво за икономическия либерализъм. По този начин тя продължава пренастройването на десните, след като разбра, че икономическият интервенционизъм й пречи да получи поддръжката на този електорат.
В близко бъдеще тя планира да свърже правата на жените с тяхната реализация и с миграционния въпрос. Това е неопопулистка политика, чието начало положи преди 15 години Герт Вилдерс в Нидерландия: да впише крайната десница в либералните ценности на европейските общества и да защитава благото на свободите срещу едно мултикултурно общество, което се ограничавало до внос на ислям и неевропейско население, което представлявало тоталитаризма и варварството. Марин Льо Пен не просто осъжда насилието в Кьолн, тя се придържа към стратегия, която да й позволи да се чувства по-уверена сред десния електорат – свързването на неприемането на чужденците и либералните ценности.
Това е резултатен ход, дясното въображаемо може лесно да преобръща наследството на войната в Бивша Югославия. През 2000 г. крайно десният писател Гийом Фе имаше успех с една творба, озаглавена „Колонизацията на Европа”, в която уверяваше, че скандалите с колективните изнасилвания във Франция не са изолирани престъпления, а са елементи от етническа гражданска война с цел вътрешни териториални завоевания [...] и етническо прочистване на европейците от цели зони. Точно такива представи действат сега – дори, разглеждайки фактите, да можем трудно да си представим ИДИЛ да заповядва на мъжете да се напиват масово... Известно съгласуване на фактите ще ни накара да мислим за някакъв лаически протагонист... Събитията в Кьолн дават право на предварително изградените представи: на 4 септември сайтът Résistance républicaine писа, че сега върви унищожаване на френския народ: скоро ще се състои мащабно групово изнасилване на французойки, за да се пречупи духът на французите.
Така или иначе, този паралел между присъствието на арабо-мюсюлманско население и насилието в Кьолн не е единствен. Елизабет Леви ни обяснява (във „Фигаро” от 17 януари т.г.), че в Кьолн има етнически групови изнасилвания под открито небе, против които западните мъже трябва да се вдигнат. Наистина, тя не смесва всички мюсюлмани със сексуалното насилие и думите й отразяват по-скоро това, което мислят големи части от обществото.
Случилото се в Кьолн е сблъсък на култури, сблъсък на две антропологически системи. Свободата на жената заема централно място в съвременната демократическа култура и може би даже повече в съвременната френска култура. Разбира се, не трябва всичко да се слага в един кюп. Тероризмът и сексуалната агресия са различни неща. По същият начин, не всички мюсюлмани са ислямисти, не всички ислямисти са терористи, не всички мигранти са насилници. Въпреки това, събитията в Кьолн, както и терористичните актове, свидетелстват за антагонизма и сблъсъка на някои черти на арабо-мюсюлманската култура с либералните ценности на Запада.
Казано другояче, реализмът би трябвало да ни покаже, че отговорността за Кьолн лежи върху мултикултурното общество. Това е и тезата на Лоран Буве (в Slate.fr), който призовава левицата да приеме края на илюзиите на мултикултурализма, защото защитата на каузата на жените (еманципацията им, свободата, равенството с мъжете) е съвършено несъвместима с определени навици, концепции, културни и религиозни представи.
Всички тези представи са характерни с това, че определят политиката на обществото. Обаче хаосът в Кьолн не е следствие от френското мултикултурно общество, а от недостатъците на немската държава. Безредиците бяха породени от това, че събралите се през нощта на площада пред гарата стотици хора са успели да извършат агресия срещу жени, въпреки че там е трябвало да се намират представители на реда, които е трябвало да се намесят незабавно. Грешката на немските власти е не в разширяването на социалната държава като откритост към бежанците, а в ограничаването на нейните наказателни функции – става дума за отсъствието на полицията по улиците на Кьолн и на минимални закони за сексуалната агресия.
Във Франция ние прекрасно разбираме какво е това. Последните 30 години редуване във властта у нас се свеждат до мятане между социалната (в голяма степен за левите) и наказателната (в голяма степен за десните) роля на държавата. Резултатите говорят, че такъв път не може да бъде решение. Трябва да се търси нещо друго.
Неопопулизмът се представи като решението за Запада, но така и не успя да направи сериозно предложение за държавна политика. На Изток започва да се очертава някакъв модел, който търси да кръстоса авторитаризма с парламентарната демокрация. При това, ударението е повече към наказателната, а не към социалната функция. Става дума за нов стадий на придвижване на демокрацията надясно, което наблюдаваме вече 40 години. Успехите на Марин Льо Пен на изборите говорят, че такъв път може да се окаже привлекателен за много французи; те подчертават значението на нейното социално-икономическо преориентиране в рамките на неопопулизма.
Ако не искаме да скъсаме с егалитарния хуманизъм и, следователно, с мултиетническия и мултикултурен характер на европейското общество, ако не вярваме в авторитарни институти, разширяването на държавната сфера трябва да върви успоредно с разширяването на обществената. Едновременното разширяване на наказателната и социалната роля на държавата иска такова общество, в което политиката не се задоволява да делегира властта, а участва в упражняването й. Така че, Кьолн не говори за това, че мултикултурното общество трябва да се изтрие и промени, а за неадекватната ни представа какви трябва да бъдат държавата и обществото. Кьолн не е културен, а политически маркер, който говори за необходимостта да защитим не нашия начин на живот, както често може да се чуе, а нашата социална и юридическа организация.
Slate.fr, 20 януари 2016
[1] Създаден през 2007 г. като онлайн вестник, от юни 2008 Causeur издава и месечна версия на хартия.
[2] Boulevard Voltaire е общоинформационен сайт. Претендира, че преследва две цели: свобода (на изразяване) и плурализъм (включващ и мнения, които не са непременно официалните и не са непременно разрешените от големите медии и от големите политически партии).
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
