Изкуство на призвани
След незабравимото концертно изпълнение на „Отело” с радиооркестъра през октомври, музикалният тандем Красимира Стоянова - Георги Димитров се събра отново в концерт със Софийската филхармония. Препълнената зала „България” очакваше събитие и го получи. И в един „най-обикновен” концерт с арии и оркестрови фрагменти из опери, когато на сцената са големи музиканти и артисти, всичко пронизва съзнанието по особен начин, сякаш слухът констатира за първи път подредените късове музика. А бяха подредени така, че да реализират драматургия, която да въведе към същината на музикалното общуване. Всъщност, винаги, когато човек има възможност да участва като слушател в музикално съ-приношение от такава величина, да бъде пронизан от такъв тип безкомпромисно, с мощно звуково притегляне високо музициране, му се дава възможност да преживее текста като за първи път.
Началото – с извън жанровата увертюра „Поет и селянин” от Супе, можеше да се превърне в поредна банална прелюдия към... Но и подходът на диригента, и физиономията на оркестъра срещу него с различността си, със звуковата си органичност (прекрасно соло на виолончелиста Иван Лалев) категорично отклониха съзнанието от подобни аналогии. А и на пулта Георги Димитров е авторитет, има доверието на публиката, внушава й респект към тоновото производство на ръководения от него оркестър. Оркестърът тази вечер бе доста променен в звука и фразата, в инструменталното и сценичното си поведение, в необичайната вече в днешно време у нас дисциплина на текстовия прочит, в организацията на ансамбъла. Бе създадена гъвкава, рефлектираща музикална среда за идеите на Красимира Стоянова. Музиката не бива да изисква или очаква нещо отвън, да съзира нещо, което не е в самата нея. Нейната среда е вътре в нея - перифразирам изречения на Рилке, твърде подходящи за властващия в този творчески акт маниер да се изтръгват максимално смисъл и емоция от нотния текст. С респектираща култура.
А драматургията на програмата изведе молитвата като център на музикалните й послания. Най-напред чухме изненадваща за репертоара на Стоянова Матилда от „Вилхелм Тел” (Росини) – открито, с лекота, с неотклонно легато, изваяна фраза, превъзходно темброво оцветяване... В балетната музика към „Фауст” – стилен финес в изказа на хомогенно звучащите групи, равновесно съотношение между тях, незабележими, но въздействащи за живота на формата темпови изменения – слушаш познатите страници с удоволствие, констатираш неочаквани, но все в играта със стила, движения на диригентската мисъл, музиката звучи органично, тече. Последва речитативът и арията на Маргарита с бижутата - съвсем различен щрих в речитатива, интересни, безкрайни сякаш регистри в арията, елегантни портаменти и звукоизвличане, оцветено от фонетичната специфика на езика.
Георги Димитров е диригент, който великолепно партнира на певец – респектиращият му опит и в операта е изработил у него рефлекса за непрестанно и ефективно наблюдение не само по отношение на динамичния баланс между глас и оркестър, но и на възможностите за задвижване на взаимни импулси в текста. Музикант от такъв ранг подчертава тембровата полифония на инструментите, „подава” им идеи за фраза, за варираща, изпълнена с фантазия репетитивност. Изисква от оркестъра да прояви съществена гъвкавост в съмузицирането с голямата певица – емоционален взаимен диалог между диригент, оркестър и солист.
Концертът продължи със серия оперни молитви, към които бе добавено само интермецото от „Селска чест”, много близко като характер в това последование – Аида, Тоска, Дездемона и Мария (на бис) из операта „Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев (Стоянова много обича тази ария и често я изпълнява). От гледна точка на днешната концертна естетика, да задържиш вниманието в тази толкова съкровено лична зона на смиреност, но и на горест, на вътрешно съсредоточие и тишинност е занимание, рисково за контакта с публиката. Не и за певица, която владее и познава така фантастично гласа си. Разполага го в диапазон на изразност, който отговаря на нейната сложна душевност, вибрира с неимоверна интензивност и в най-прошепнатите мигове от молитвената изповед. Атмосферата от сцената сгъсти пространството, възцари се благословена тишина в публиката, удивена от истинността на музиката, която споделя. Музика, лишена от ефекти, пропита от дълбока субстанция, сътворена от призвани.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
