Думи срещу думи ( литература), брой 5 (3107), 12 февруари 2016" /> Култура :: Наблюдатели :: Играещият писател в огледалото
Български  |  English

Играещият писател в огледалото

 
Хулио Кортасар. „Литературни лекции. Бъркли, 1980“. Превод от испански Красимир Тасев. ИК „Агата-А“, 2015. Цена 20 лв.
 
Писателските лекции често са чудесно четиво. Изкусително е да видиш как разсъждава ценен за теб автор на художествена литература, какво открива в собствените си произведения и как ги поставя в един или друг контекст. В това томче, редактирано с много внимание и минимални намеси от неговия съставител, Кортасар се представя отлично. Лекциите ще бъдат интересни и на отдадените познавачи, и на читателите, които не са чак толкова навлезли в творчеството на аржентинеца; те осветляват ярко някои негови страни, засягат съществени теми и балансират между очакваното и провокативното по толкова естествен начин, че действително усещаш човешкото присъствие на писателя, който ги е изнесъл преди трийсет и пет години.
Няма как да се спра на всички теми, които дискутира Кортасар със студентите в Бъркли, но нека откроя някои, в които мисълта му впечатлява със своята точност и находчивост. Така, още в началото, обсъждайки разликите между разказа и романа, аржентинецът прокарва проникновен паралел с киното и фотографията. За него романът е като филм – потенциално безкраен, винаги отворен за нови сцени – докато разказът напомня фотографията със своя стремеж към съвършения кадър, чиято самодостатъчност все пак загатва за нещо скрито извън него. Това може би обяснява защо филмът „Фотоувеличение“ е толкова различен от разказа „Лигите на дявола“?
Ценно е, че лекциите обръщат внимание на някои недотам очевидни теми: от особен интерес са наблюденията върху играта и музикалността. Уж парадоксално, Кортасар настоява, че играещият писател е също толкова сериозен, колкото играещото дете; че позволявайки си да играе в своето писане, той е способен отново да изживее унеса и светотворчеството на детската игра. Тук навярно отекват „Писмата“ на Шилер; но възможността да отнесем тези мисли към онова, което сме чели от самия Кортасар, прави наблюденията му особено ярки. Колкото до музикалността, за мое особено удоволствие авторът на „Игра на дама“ се занимава с онази музикалност, която не е на нивото на мелодията и хармонията, а по-дълбоко – онази, която „създава един специален, неподозиран от читателя контакт, събуждащ у него онова навярно изконно усещане – чувството за ритъм, присъщо на всички ни и каращо ни да приемем определени движения, сили и пулсации“ (с. 137). Доколко тази музикалност е преводима между езиците, е друг въпрос; но Кортасаровите лекции вдъхват кураж да се стремим към нея. Като повечето големи стилисти, аржентинецът демонстрира колко внимателно мисли върху стила. А всеки, който вярва, че можеш просто да седнеш и да пишеш „за живота“, трябва да бъде удрян по главата с тази книга.
Важно е, че лекционният курс е четен именно в Бъркли, защото тамошната лява атмосфера неминуемо провокира Кортасар да говори за трудностите пред политическото писане – при това, от позицията на писател, произнасял се недвусмислено през онзи особено мрачен период за гражданите на латиноамериканските държави. И именно от тази си позиция Кортасар настоява, че е необходимо политическото писане да има смисъл преди всичко като литература, защото сами по себе си политическите послания биха се предали много по-успешно в есе или репортаж. В този контекст попада и недоверието му към езика, тъпчещ на едно място, недоволството му от закостенялото идеологическо говорене („Ако ще се правят революции, трябва да се правят на всички нива“). За да илюстрира този проблем, той дори си измисля цитат от „Игра на дама“, който обобщава съображенията му – красноречив жест, който подчертава игровия елемент и в самите лекции. Впрочем, текстът има и това достойнство, че следва възможно най-акуратно словото на Кортасар, включва въпроси от аудиторията, която на моменти хваща автора в непознаване на собствените му текстове, и не подминава тук-там по някой лапсус. Изобщо, предложеният том е ценна книга, която би била важна не само за почитателите на Кортасар в частност, но и за онези, които биха искали да поработят върху собственото си писане – и четене.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”