Патриотичната центрофуга
Три медийни сериала се конкурираха през изминалите седмици. Те бяха свързани с най-продаваемия медиен образ: децата; и с най-продаваемия образ на врага. В „голямата картина“ на новините събитията се подредиха така: скандал заради „турски“ ваксини в Министерството на здравеопазването; първи вот на недоверие към кабинета на Борисов в НС; министърът на образованието Тодор Танев беше уволнен от премиера заради невъзможността да обясни „турско робство“ или „съвместно съжителство“ е имало по време на Османската империя. Междувременно един сайт преведе текст от италиански вестник с новината, че Европейският съд по правата на човека забранява кръщенетата. Новината вече веднъж е обикаляла италианските сайтове през 2014 г., дори италиански вестник е поискал официалното мнение на ЕСПЧ, които са отрекли подобно съобщение, както съобщиха в опровержението на новините на БНТ. Тук телевизиите се озоваха в позицията на коректори и излъчваха новини как се създават фалшификации. Онова, което пропуснаха, е разликата между фалшива новина и фалшиво събитие.
Пропуснаха и факта, че кръщенето никога не е било задължителен обряд в България, че да бъде официално забранявано. То е част от ритуалите на традиционна религия у нас, а не на цялото население. Телевизиите забравят още, че източноправославното християнство е традиционна, а не задължителна религия. Но тази фалшификация показа колко малко „сериозните медии“ (ако наречем така телевизиите, които имат претенции да отразяват по журналистически стандарти събитията) разясняват и информират за дейността на европейските институции. Европейският съд за правата на човека лесно може да бъде нарочен като враг на българщината, защото е показван като далечна административна структура, която не „ни“ познава, която не милее за „нашето“, така както изглеждат и Европейският парламент, и Европейската комисия.
Затова не е учудващо, че новината за въвеждането на термин като „съжителство“ в Османската империя в учебниците по история „събори“ образователния министър Тодор Танев. Извън предположенията, че оставката на министъра трябваше да „изтласка” новините от евродокладите за съдебната реформа, има обаче три процеса в телевизиите, чиито последствия вече наблюдаваме. Първият е как журналистите търсят „истината“. В предаването „Беновска пита“ бившият просветен министър от НДСВ в правителството на Станишев Даниел Вълчев (който пък днес е част от Реформаторския блок) обясни, че има поне две основания да се говори за османско иго. Щом Иван Вазов е написал „Под игото“, значи е имало иго. И вторият – в Кодекса на труда е записан като официален национален празник 3 март – освобождението на България от османско иго. Историчката Искра Баева каза студиото на „Здравей, България“ по „Нова тв“, че такова определение „съвместно съжителство“ никога не е употребявано като научен термин, а се говори за „господство“ и „владичество“. А „робство“ и „иго“ са думи от възрожденската литература, които са имали за цел да събудят националното съзнание във времето, в което са писани. Водещата Ани Цолова обаче не спираше да повтаря: „нашето поколение е учило за турско робство“. Нейното поколение е на родителите, които няма да позволят децата им да учат променена история. Думите на историците заглъхнаха в патоса на АнтонХекимяновата идея да викне шестокласничка, която рецитира пред камерите „Даваш ли даваш, Балканджи Йово“. По ТВ „Европа“ и по Канал 3 пък директно обявиха, че в новите учебници децата ще учат за „съвместно съжителство“. Въпреки че по „Нова тв“ Искра Баева обясни, че има избор на учебници. Плашеща е лекотата, с която всички журналисти без изключение искаха МОН да има контрол върху учебното съдържание и да съществува един-единствен учебник с „правилните“ названия. Телевизионните журналисти отрекоха и отговорността на учителя по история, който би трябвало да избира по кой учебник да учат децата. Темата за Баташкото клане отново се отвори и телевизиите забравиха, че ако един учебник не бъде избран от нито един учител, той ще отпадне от пазара на образованието. И поискаха диктатурата на МОН за историческата истина.
Съществува и проблемът за забравата. Всъщност, и Сергей Игнатов, и Анелия Клисарова като министри в предходни кабинети трябваше да отговарят за „отпадането“ на български класици от учебниците. Министър Игнатов обясняваше, че образованието ни е патриотично и никой не може да посегне на патриотичното съдържание. Този път министерството само пожела да премести Паисиевата история в по-горен клас. Може би, ако образователната реформа беше започната, порасналите ученици щяха да преценяват кога една новина е лъжа, кога е пропаганда и кога – само новина. Представяте ли си какво ще стане, ако образователната реформа си постави за цел да превърне училището в място, където учениците се учат как да четат фактите, как да интерпретират текстове, как да избират? Засега реформата приключи – официално образованието ни задължително е патриотично.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
