Утопията на новите времена ли е безусловният базов доход?
Не трябва ли в тези времена на дълбока несигурност за бъдещето на заетостта „по старому” да помислим за разкъсването на връзката между работата и базовия доход? Идеята печели привърженици из най-различни политически лагери. И все пак, практически никоя държава не е опитала да я внедри. Защо?
Добрата новина е, че бедните работници от началото на годината ще се ползват от една по-добре ориентирана и изплащана ежемесечно „премия за активност”. Лошата новина е, че само половината от тях ще я получават. Това е предвидило правителството и това, с примирение, са гласували в парламента. Потенциалните получатели се обезкуражават, защото трябва да се събират маса документи, да се обяснява всяка промяна в ситуацията, има риск да се връщат суми. Понякога те не знаят дори, че такава помощ съществува.
Всъщност, като се премахнат условията за паричните помощи, би могло да се реши проблемът за достъпа до правата. Държавата би отпускала на всички граждани една базова парична помощ, за да допълнят доходите, които някои хора получават от работата си и да попълнят липсата на доходи на другите. Край на унизителните молби. Сбогом на последствията на прагове и бариери. Нещо повече, социалната държава ще открие, че разходите за функционирането са доста намалели, защото известен брой помощи, обусловени от (нисък, б. пр.) социален статут или от (нисък, б. пр.) доход ще бъдат премахнати: минимални социални помощи, премия за активност, семейни надбавки, студентски стипендии. Жилището, безработицата и пенсиите трудно могат да се включат в новата помощ, а здравната осигуровка - още по-малко.
Тъкмо това се нарича „безусловен базов доход”, „основен доход” или „универсален доход”. Много модна днес, тази концепция изгрява през XIII век с Томас Пейн и Милтън Фридман я разработва през 60-те години на миналия век. Членът на Републиканците[1] Фредерик Льофевр и бившият социалистически министър Делфин Бато искат да я опитат. От две години насам либералният тинк-танк Génération Libre прокарва идеята за месечна помощLiber. От 450 евро на възрастен и 225 евро на дете, които да се уравновесяват от един общ данък от 23%, начислен върху всички доходи, включително от капитал. Простото изваждане на сумата на Liber (фиксирана и изплащана на всички) от сумата на общия данък Libertaxe води автоматично - било (за по-ниските доходи) до един „негативен данък”, сума, изцяло изплащана от общността, било (за най-високите доходи) до един „позитивен данък”, който директно се внася в общността, пишат икономистът Марк дьо Баския и философът Гаспар Кьоних. Liber трябва да еманципира индивида, настояват те; човек не го получава, защото е съпруга или дете на някой социално осигурен.
Националният съвет по цифровизация[2] също споменава безусловния базов доход в доклада си за промените в труда и работната сила, излязъл през януари. Ако по-ниското ниво на заетост остане постоянно по различни причини, между които роботизацията и обсебването на създаването на стойност от няколко интернет-рентиери, днешното социално осигуряване, изградено върху вноските на трудещите се, става неефикасно, подчертава Съветът. И вътрешното търсене има риск да се срути поради липса на изходи. Оттук необходимостта да се измислят нови модели за разпределение на стойността, които да не са зависими от труда, за да бъдат спасени едновременно социалната държава и цялата икономика.
Теорията е весела. Обаче днес, с изключение на петролния щат Аляска, никой не е въвел безусловният базов доход. Финландците искат да започнат с него през 2017 г. и да направят първата равносметка през 2019 година. В Холандия трийсетина града, където еколозите имат сериозна тежест в управлението, като Утрехт и Грьонинген, ще експериментират с него, но засега не е ясно кога. А швейцарците извоюваха правото да поставят въпроса отново на референдум по принцип през юни.
Въпреки всичко, политическата класа остава сдържана. Това НЛО очарова и разделя във всеки лагер. Отдясно искат да накарат социалната държава да отслабне и да се възползват от безусловния базов доход, за да въведат „flat tax”, плосък данък, на мястото на прогресивния. Но се страхуват да не създадат поколения от хора „на помощи”, които отказват работа в ниската част на социалната стълба. Вляво приветстват засилването на социалните права и възшествието на едно освободено от страданието на труда общество. В същото време, мрежата от най-различни помощи и надбавки ще бъде смляна и ще има и губещи. Освен това, никой не иска да се хвърли в неизвестното с риск от катастрофа. Да се създаде базов доход, който включва само социалните помощи, студентските стипендии, семейните помощи, помощите за жилище и субсидиите за нови работни места, ще доведат до икономии, но биха помогнали да се дават по 200 евро на възрастен и 60 евро на дете ежемесечно, изчислява Националният съвет по цифровизация. С това не може да се живее достойно. Тоест, разликата трябва да се допълни с други удръжки. Обаче правителството, което би искало да дава от 500 до 700 евро на човек, може да бъде принудено да увеличи всеобщия социален принос[3] с 35 пункта. Ужас.
Другото решение е да се запазят някои помощи успоредно с безусловния базов доход. Например, безработните в края на срока за получаване на помощи биха получавали само разликата между сумата за помощта и новата форма за субсидиране. Но така обвързването с условия, сложността и цената като бумеранг сриват опростителското творение на безусловния базов доход.
В действителност, полумерките са обречени на неуспех, обяснява Филип Ван Парис от университета в Лувен и апостол на безусловния базов доход. Не бихме могли да проверим финансовата жизнеспособност на мерките за две години, защото, освен това, би трябвало да нагодим данъчната система, да премахнем освобождаването от данъци, да премахнем сегашните помощи, обяснява той.
Доста ужасяващ би бил един прост опит, тоест, това няма да се състои и нетната стойност ще бъде много по-висока, отколкото ако се хвърлим направо в новата парадигма. Разбираме защо Мартен Ирш, създателят на прихода от активна солидарност[4], изначално отрича идеята – защото осъществяването й му се струва изключително сложно. Филип Ван Парис не се обезкуражава: „Бисмарк е въвел социалните осигуровки, без да има пример, нито опит, в началото това е било утопия”, напомня той. Кой иска да е Бисмарк днес?
Les Echos, 25 януари 2016
[1] Новото име на основната дясна партия във Франция, на която в момента председател е Никола Саркози.
[2] Създаден през 2011 година, френският Национален съвет по цифровизация има за задача да „формулира и оповестява независими мнения и препоръки по всякакви въпроси, отнасящи се да влиянието на цифровизацията върху обществото и икономиката”.
[3] Всеобщ социален принос – CSG, La contribution sociale généralisée– данък, който участва във финансирането на социалното осигуряване.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
