Носталгия по идеализма
Димитър Буйнозов (1935-1995) е знаково име за няколко български зрителски поколения. И понеже съм част от тях, си позволявам да напомня, че едно от запомнящите се лица на родния екран ни даде „хоризонт на очакване” за нравствен максимализъм, който ни вдъхновяваше; създаде образа на хуманния положителен герой - идеалист, романтик, мечтател. Той съчета в себе си не само силата на дълга и посвещението, но и една вътрешна мекота, човечност, емпатия. Неслучайно първата му знакова роля в киното стана образът на момчето с горящите ръце - Димо - от филма на Христо Ганев и Бинка Желязкова „А бяхме млади” (1961), носител на пет награди от фестивалите в Москва, Варна, Прага, Колумбия. Последва главна роля в „Пленено ято” (1962) на Емил Манов и Дучо Мундров, получил награда за най-добър филм на ІІ Фестивал на българския филм във Варна.
Димитър Буйнозов работи с режисьорите Дако Даковски, Стефан Сърчаджиев, Людмил Кирков, Владимир Янчев, Елвио Сото, Киран Коларов. През 1979 г. по екраните излезе сериалът на режисьора Маргарит Николов „По дирята на безследно изчезналите”, където актьорът изгради образа на темпераментния трибун и дипломат Петко Д. Петков. 80-те години дойдоха за Буйнозов с още една емблематична роля – на Гоце Делчев във филма и сериала на Георги Дюлгеров и Руси Чанев „Мера според мера”. След него за зрителските поколения Дилбер Танас и Гоце Делчев се превърнаха в символи от едно и също обживяно българско пространство на историята-мит, в което фактът намира своя обаятелен личностен облик.
90-те донесоха в творческата му биография две ярки кинороли: на инженер Норбе в „Бащата на яйцето”(1991) на Борис Христов и Анри Кулев и на даскал Гатю в екранизацията на романа „Под игото” (1990) на режисьора Янко Янков. Последната стана своеобразна поанта за кариерата на актьора. Българският възрожденски учител – благ, мъдър, честен, достолепен – завърши галерията от роли на Димитър Буйнозов.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
