Жан-Бернар Помие отново в България
Жан-Бернар Помие излиза на подиума, вдига ръцете си пред оркестъра (или ги поставя на клавиатурата) и се втурва с огромна радост в музиката. И през залата сякаш преминава ток, различна енергия.
Такова беше излъчването на всяка от творбите, включени в двете програми на софийското му гостуване: със Софийската филхармония - като диригент и солист, и камерния концерт с участието на чудесните български музиканти: цигуларите Павел Златаров и Кирил Минов, Милена Златарова, виола, и Любомир Ников, виолончело. Диригент, солист, камерен музикант - във всяка от тия роли е убедителен, увличащ. На 71 години Помие, един от най-големите музиканти в света, не е изгубил и капчица от енергията си, от жаждата за музика, от удоволствието да я споделя, от музикантските си умения. Той обича публиката, чувствата са взаимни. Дори в начина, по който, с почти хлапашко нетърпение, "чукна" няколко акорда, за да прекрати ръкоплясканията между първата и втората част на Бетовеновото клавирно трио, имаше някаква топлота и благосклонност, призив "да се продължи нататък".
Началните звуци на увертюрата "Римски карнавал" наелектризираха публиката (не много често глезена от такъв инструментален блясък) с изваяните детайли, които разгръщат театралната пъстрота на пиесата, с внезапните ярки кулминации и лирични оазиси - френският прочит на Берлиоз-Помие на римския карнавал с почти осезаема картинност.
Концертът за пиано и оркестър от Равел хвърли шоково публиката в същата шумна реалност, но стотина години по-късно. Това е вихърът на новите усещания, на презокеанския джаз, на Стравински, преплитане на всичко ярко, ново, екзотично, темпераментно. Помие събра всичко това с невероятна страст в двете си ръце, поставени на клавиатурата или отправени към оркестъра (той беше и солист, и диригент на произведението). Със същия инструментален блясък и детайлна изпипаност, както и в увертюрата, както и във всичко, което вае на подиума.
Симфонията на Цезар Франк беше контрастен преход в другата емоционална гама на френското. Показа прецизния усет на Помие за различното в стилове и почерци и умение да убеди оркестъра в истинността на своя прочит. Това, впрочем, показа и камерната му програма. Неговата интерпретация на Симфонията напомни за прочита на Димитър Манолов в 70-те години - един от върховите моменти на работата на големия български диригент със Софийската филхармония: необуздан романтичен порив, който преодолява съдбовността на началния "въпрос" и го извисява до страстен апотеоз. Помие е предпочел повествованието, детайлния разказ, който гради убедително и съвършено с пластична фраза и красиво, компактно оцветяване на звука в оркестровите групи, с разгърнат "диалог" помежду им. Тук явно се чувства френското предразположение към "словото".
Логично продължение на съдбовния въпрос на Симфонията на Франк беше началото на Бетовеновото Трио оп. 1 № 3 в камерния концерт. Може дълго и увлекателно да се говори за всеки детайл от протичането на всичките части от изпълнените 2 камерни произведения; втората част на Триото, всъщност, разширява още възможностите на формата с вариациите, блестящо изградени от тримата музиканти; за изобилието от контрасти, събрани в деликатната класическа форма, за ярките кулминации и за финалното затваряне на формата като смирение. И като контраст, без пауза в програмата, зазвуча романтичният порив на Шумановия Клавирен квинтет, с който сякаш се "компенсира" или допълва недоизказаното в Симфонията на Цезар Франк. (Колко мъдро, пестеливо, но и широкообхватно големият музикант е степенувал и подредил програмите си!) И тук, както и при Триото, ансамбълът беше на високо ниво: с еднакво "дихание" в романтичните пориви, кулминации и спадове, в контрастите между екзалтация и мека лирика, в експозицията и разгръщането на тематичния материал; в умението да се индивидуализират отделните части на фона на общата ярка контрастност на дяловете вътре в тях; в изящното и същевременно темпераментно "изпипване" на звука в скерцото, във величавата "подготовка" за брилянтното фугато от четвъртата част...
Жан Бернар Помие - един голям музикант, за сръчностите на когото отдавна е излишно да се говори; а за респекта към детайла, за звуковата култура - те сякаш се разбират от само себе си. Харизматична личност, която увлича, създава атмосфера на радост, на готовност и желание за музика.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
