Политизиране на изкуството
„Socio-fiction“, Збинек Баладран, ИСИ, 1 декември 2015 – 9 януари 2016
„За или против“, група Рафани, Чешки център, 1 декември 2015 – 9 януари 2016
След настъпилите промени от близкото политическо минало, стремежът за „догонването“ на Западна Европа е тенденция за всички бивши комунистически страни, и то не само в социалния и политическия живот. Този стремеж към новото и различното се отразява много осезаемо и в областта на изкуството с навлизането на редица прояви на съвременни форми на художествения изказ. Това, според изкуствоведката Едит Йержабкова, куратор на проекта „4 стаи“, осъществен в сътрудничество с Чешки център-София, довежда до липса на комуникация между артистичните сцени на засегнатите от комунистическата диктатура държави. Целта на проекта е да свърже чешката и българската сцени, като началото е поставено през март 2015 с изложбата „Сестри, да се държим“ на Вацлав Гриса (Чешки център). Следващата част се състоя от три изложби, проведени в Пловдив и София – „Църкви и рисунки“ на Лукаш Ясански и Мартин Полак (галерия „Ластици”, Пловдив), „Nothing in the middle“ на Иржи Канова (галерия Sariev Contemporary, Пловдив) и „All Tomorrow Exotic“ на българските автори Лубри и Войн де Войн (Чешки център, София). С откриването на изложбите „Socio-fiction“ на Збинек Баладран (ИСИ) и „За или против“ на група Рафани (Чешки център) на 1 декември беше представен крайният етап на проекта.
Като проблемно ядро на тези „четири стаи” се формира осмислянето или преосмислянето на скорошното минало, без да се клишират историческите събития или да се преекспонират и оскандаляват фактите. По-скоро подходът е да се изследва по какъв начин тази комунистическа „концепция“ за света се отразява върху обществото днес и да се направи опит за съпоставка с миналото.
Разглеждането на тази несъществуваща вече реалност е лишено от всякакъв патос и неудобство сред чешките автори. Изложбите се отличават с техния аналитичен подход и дистанциран поглед към събитията. Збинек Баладран представя четири видеоинсталации в Института за съвременно изкуство, за да покаже своята интерпретация на процесите, настъпили след 1989. Филмите напомнят (чрез визията и озвучаването си) научно-популярно или документално кино. Прави се опит за „изследване“ на създадените утопии и представи, (де)формиращи мирогледа на обществото, които до такава степен изменят реалността, че в следващия момент тя изглежда напълно абсурдна. Баладран умишлено избягва дидактичния тон и остава сякаш напълно равнодушен. Дори в моментите, когато представя една лична история, той докладва с равна и отмерена интонация всички вътрешни промени и ги подлага на дисекция.
От друга страна, изложбата на група Рафани в Чешкия център представя човешкото, напълно лишено от хуманистичните му прояви. Идеята за един идеално подреден и систематизиран свят, в който от чувствеността не е останал и спомен. Инсталациите в Чешкия център поставят въпроси за мястото на човека в едно „съвършено“ социалистическо общество, където е от особено значение неговата функционалност, т.е. човешкият елемент е част от общата машина, без правото да чувства, да говори, а най-малкото да мисли. Така единствено ще се достигне онова съвършено равенство, което е възможно само в ситуация на пълно обезличаване и убиване на индивидуалността. Авторите от групата подчертават: Проектът ни като цяло акцентира върху етиката като нещо, което днес в голяма степен отсъства в дискурса на съвременното изкуство. Повечето художници избягват етиката, както дяволът кръста – разбираеми страхове за обвинение в морализиране. Но ние я избираме, защото вярваме, че етиката е висша политическа и съвременна тема.
Поставянето на ясно формулирани проблеми и в двете изложби провокират преосмисляне на важни въпроси не само от политически характер. В тях историята се разглежда като ресурс и материал, чрез който и поради който се прави изкуство, силно ангажирано с обществените въпроси и ясно отстояващо своите позиции. Визуалният език на проектите е съвременен и показва, че през изминалите десетилетия в известна степен се заличават границите между Изтока и Запада. Но, все пак, въпросът с възприемането и осмислянето на реалността е от съвсем друго равнище, напълно независимо от изразните средства.
Проектът „4 стаи“ на Едит Йержабкова показва колко е наложителен диалогът между отделните държави в Източна Европа, особено след осъществяване на желанието на художниците за включване в съвременните процеси на трансформация във визуалните изкуства. От друга страна, продължителността на проекта дава възможност за осмисляне на поставените проблеми, които имат задълбочено и актуално звучене, а представянето им в отделните изложби е цялостно въпреки разновременното им съществуване.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
