Турция, Сирия, Украйна ,Русия, Израел...
За Турция Сирия е като Украйна за Русия
Очевидно руските лидери бяха шокирани от съзнателното решение на Турция да свали един от руските военни самолети. Според различни слухове, то било продиктувано от желанието на Турция да поддържа ИДИЛ и да получава дял от продавания от терористите контрабанден нефт. Но по-простото обяснение е, че Русия би направила същото.
Чисто хипотетично разсъждение: какво би направил Владимир Путин, ако бе избухнала гражданска война в една съседна държава, която в продължение на няколко века е била част от Руската империя, а сега е независима страна с такива граници, каквито руснаците още не могат да приемат? Какво би направил той, ако част от въстаниците в тази война се окажат етнически руснаци, заплашени с разправа от въоръжените сили на правителството?
Всъщност, това не е съвсем хипотеза. Това е доста точно описание на ситуацията в Източна Украйна. Всички знаем какво направи Русия – тя се намеси в конфликта, като почти не скриваше намеренията си.
Сирия е била под властта на Османската империя от 1516 година до нейното разпадане. Руската империя е присъединила Донбас в средата на XVIII век. Туркменските въстаници, които руският СУ-24 е бомбардирал в момента, в който са го свалили, са етнически турци. Те се оказали от другата страна на границата в съответствие с един договор, наложен на страната през 1921 г. (не много, преди Донбас да бъде включен в Съветска Украйна).
Бившите империи смятат, че те – както и преди – имат особеното право и даже задължението да се намесват в работите на отдавна отрязани от тях територии. Когато през 2011 г. в Сирия започнаха демократичните протести, Ердоган заяви, че Турция смята безредиците в Сирия за свой вътрешнополитически проблем. Той беше оскърбен, когато президентът Башар Асад отказва да постъпва така, както му се казва.
След свалянето на руския самолет, президентът на Турция призна, че страната му нарочно е ударила СУ-24 заради действията, които Русия предприема срещу туркменските въстаници. „Ние не се стремим към ескалация на този инцидент. Ние просто защитаваме своята сигурност и правата на нашите братя”, каза Ердоган. Колкото и агресивно да беше решението на Ердоган да смъкне СУ-24 заради 17-секундно нарушаване на въздушното пространство, той не отиде така далече като Путин – не тръгна да да утвърждава правото си на намеса с цел защита на етническите турци.
Нека си представим как би реагирал Путин, ако САЩ или НАТО бяха решили да се намесят във военния конфликт в Източна Украйна, като разположат авиационна база и ракети „Пейтриът” на 80 километра от руската граница. Представете си как самолети на НАТО обезпечават поддръжка от въздуха при мащабно настъпление на украинската армия срещу руските опълченци, в което взимат участие военни от Полша и Чечня (в случая със Сирия това са Иран и Хизбула). Представете си как турски и американски самолети нахлуват във въздушното пространство на Русия, опитвайки се да оптимизират бойния си курс.
Това е само предположение, но аз не мисля, че Путин щеше да чака три месеца, преди да свали един от самолетите на НАТО. Той не би приел като сериозни уверенията на президента на САЩ, че бомбардировачите на НАТО „по никакъв начин не заплашват Руската федерация”. Няма да го впечатлят и заявленията на НАТО, че поддържаните от Русия опълченци, които Алиансът бомбардира в Донбас, са терористи.
Сега Путин твърди, че бомбардира ИДИЛ в туркменските планини, но засега няма никакви данни, че силите на ИДИЛ се намират в тази област или близо до нея. Там се намират въстаници, които се борят с Асад.
Разбира се, между положението в Сирия и в Украйна има колкото сходства, толкова и различия. Сходството е по-скоро в отношението на Русия и Турция към тези конфликти, а не в самите конфликти. Руските и турските лидери използват прикритието на общественото безпокойство за съдбата на етническите руснаци и турци, за да преследват по-глобални и по-малко благородни цели.
Сред тези цели Ердоган има една, която е добре позната на Кремъл – той иска да покаже не само на Русия, но и на САЩ, Франция и на други страни, стремящи се да изработят обща стратегия, че не може да се взима каквото и да било решение за Сирия без отчитането на интересите на Турция. И тези интереси не включват възможността да се сключи съюз с Асад, за да може той да победи братята-сунити, били те туркмени или араби.
Най-доброто, което сега може да направи Русия, е да признае, че не е отчитала в достатъчна степен турските интереси и да промени по съответен начин политиката си. Разбира се, Путин има вече достатъчно враждебно настроени съседи и бивши приятели. И той спокойно може да отиде и по-далече, тъй като турският президент също сгреши: неговите позиции в Сирия са много по-слаби, отколкото позицията на Путин в Украйна.
По-просто казано, Турция не е ядрена държава. Освен това, въпреки сериозните грешки в разсъжденията, вследствие на които Турция поддържаше ислямските екстремисти, когато те пристигнаха в Сирия година или две след началото на конфликта, Турция не разпалваше гражданската война в Сирия, както това правеше Русия в Украйна. Турция не пращаше множество „доброволци” и тежко оръжие на фронтовете в Сирия. Поради това, възможностите на Турция да влияе или да реагира на събитията в Сирия са крайно ограничени. Докато в Донбас Путин беше в състояние да започне конфликта и да го спре по собствена воля.
В настоящия момент руските ответни мерки включват както икономически санкции, така и разгръщането на допълнителни зенитни ракетни системи на север в Сирия и – по някои данни – увеличаване на мощта на бомбените удари в туркменските планини. На това Ердоган няма да може да реагира ефективно, ако не отиде на още по-голям риск в една борба, в която няма да може да победи.
Марк Чемпиън
Bloomberg.com, 27 ноември 2015
Ще има ли Световна война?
Терористичните атаки в Париж и срещу руския самолет над Синай дадоха началото на процес на създаване на истински единен фронт срещу ИДИЛ. Ердоган трябва да избере на коя страна е.
Война между Русия и Турция заради сваления самолет няма да има, но руската реакция въобще няма да се ограничи с отмяната на туристическите пакети. Президентът Путин има свои начини да отговаря на подобни удари и той не обича да оставя сметката открита.
В един прекрасен ден хакерска атака ще се стовари на Истанбулската борса. Или при тайнствени обстоятелства в Босфора ще потъне турски кораб. Руснаците умеят да действат така, че, от една страна, на всички да е ясно кой е направил това, а от друга, да бъде невъзможно да бъдат обвинени. Ако турците не са разбрали това, скоро ще им стане ясно що за грешка са направили.
То така се случва, когато разрешават на член на НАТО да поддържа открито ИДИЛ. Турция свали руския самолет не заради нарушаване на суверенитета, а заради опасенията си, че ИДИЛ ще бъде разгромен и като резултат ще се увеличи силата на омразните кюрди. Но Западът предпочита да не обръща внимание на това. За времето, когато преди половин година САЩ присъединиха Турция към коалицията против ИДИЛ, турската авиация може и да е нанесла три удара по ИДИЛ, затова пък хиляди пъти бомбардира кюрдите.
През Турция идват доброволците за ИДИЛ. Граждани на европейски и близкоизточни държави бързат към Турция, защото разбират, че няма никакви препятствия за свободното пресичане на сирийската граница и присъединяването им към ИДИЛ. Турция не е направила практически нищо, за да затвори границата.
Освен това, Турция продължава да купува нефт за милиони долари от ИДИЛ, като така укрепва икономиката й. Досега САЩ не са поставили президента Ердоган пред избора на какво да е член: на НАТО или на ИДИЛ? Инцидентът със сваления руски самолет може да се окаже повратен, след който отношението на света към ИДИЛ ще се промени.
Ако съединим скорошните събития – взрива на руския самолет над Синай, атентатите в Париж, сваления самолет – виждаме линия, която може би ще доведе западните страни до създаването на реален фронт за решителна борба срещу ИДИЛ. В такава ситуация на Турция ще й се наложи да избира между Запада и радикалния сунитски ислям.
Като се връщаме към събитията, довели до Първата световна война, виждаме отделни инциденти, които, подреждайки се по определен начин, създават ситуация, провокираща войната. Събитията в Близкия Изток през последния месец започват да напомнят такава ситуация.
Алон Бен-Давид
Maariv online 25 ноември 2015
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
