Интер-Бог – чудовище или обикновен шизофреник
Войн де Войн, DISCONNECT INTERGOD, галерия Васка Емануилова, 5 ноември – 7 декември 2015.
Новата изложба на Войн де Войн включва картини, фотографии, визуални и саунд инсталации, подчинени на темата за огромното влияние на интернет върху нашия индивидуален и социален живот. Освен тематично, интернет и новите технологии са включени и в самия процес на създаване на работите. В първата зала са подредени няколко черно-бели абстрактни платна, изобразяващи QR-кодове, които можем да прочетем със смартфоните си. В следващата зала виждаме принт – колаж от цветни компютърни изображения-визуализации на употребата на браузъри. В същото пространство има и саунд инсталация, която ни дава възможност да чуем запис на звука на Мрежата, миксиран с ритъм от електронни барабани. Можем да видим и дисплей с компютърно изображение, показващо определена активност в интернет в актуално време.
В тези работи имаме генериране на изображения и звуци в реалното пространство чрез активност във виртуалното пространство и обратното – генериране на информация във виртуалното пространство чрез образи в реалното пространство. Този процес е интересен за изследване и проблематизиране, но най-същественото тук е какви са изображенията, звуците и информацията, генерирани по този начин. Дали използването на новите технологии в процеса на създаване на произведения на изкуството ни дава шанс за нова естетика и нови смислови съдържания или не? В случая компютърните изображения и звуците, генерирани чрез интернет, са съвсем тривиални. Трудно може да се говори за нова естетика или реализация на нови смислови възможности. Допълнителната намеса на автора чрез колажирането на изображенията и миксирането на звука от мрежата с електронен ритъм ги е направила още по-тривиални. Сякаш се е страхувал, че сами по себе си не са достатъчно убедителни и затова се нуждаят от допълнителна естетизация.
Една от картините-кодове, за които вече стана дума, препраща към текст на Чарлс Хендерсън, озаглавен „Интернет като метафора за Бог“, в който авторът твърди, че интернет е добра метафора за Бог в една високотехнологична, демократична култура. Богът на тази култура не е високо в небесата, а е в сърцата и умовете на вярващите; той е достъпен в тяхното всекидневно общуване; той е техен партньор и любим, който ги стимулира да израстват, да се променят и да се учат. За Хендерсън интернет олицетворява всички тези качества. Този текст е централната провокация за най-важните работи в изложбата. Войн де Войн не споделя ентусиазма на Хендерсън и съвсем инструктивно е написал с неон на една от стените: disconnect. В същата зала фотография с образа на Интер-Бог ни представя едно антропоморфно същество, покрито с плетена покривка и купища гердани, които напомнят странния начин, по който се обличат някои шизофреници. Образът е едновременно тревожен и комичен.
Интер-Бог в различни свои проявления присъства и в серия от 3 фотоколажа, принтирани върху прозрачна гумена материя. Те представляват иронична интерпретация на ключовия библейски сюжет за грехопадението на Адам и Ева и изгонването им от Рая. В „Минало“ двамата се държат за ръцете, а до тях на дивана като домашен любимец е седнал Интер-Бог с пластмасов звезден ореол около главата. В „Настояще“ Адам и Ева седят един срещу друг, а Адам държи в ръката си „забранения плод“. Интер-Бог, покрит с шарен плат, е изправен зад тях и (странно защо?) ги благославя. И накрая в „Бъдеще“ Ева е застанала на четири крака във вулгарна поза, но Адам не й обръща внимание и допива чаша с вино. Встрани от него Интер-Бог е гол с шизофреничното си покривало на главата и боядисан в синьо пенис. Дали Ева ще остане неудовлетворена или Интер-Бог ще стане баща на бъдещото й потомство? И какво ще бъде то?
Фотоколажите смесват фотографски изображения с наслагвани върху тях компютърни иконки. Така визуалните кодове на (фотографски) реалното и виртуално са смесени и взаимно се пародират. Принтирането на фотоколажите върху прозрачната гумена материя засилва усещането за изкуственост и студенина. Същевременно тези гумени пана висят от тавана на различна височина, отпуснати и огънати, което деформира изображенията и нарушава тяхната строгост и важност. Този начин на експониране подсилва иронията на целия цикъл, в който библейският сюжет е преобърнат и мястото на Изкусителя е заето от самия Бог (Мрежата). Въпреки тревожните въпроси около сакрализирането на интернет и новите технологии, във фотоколажите има подчертана игровост, което ги предпазва от това да се превърнат в банална антиутопия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
