Елдар Рязанов (1927 –2015)
Отиде си любимият сатирик на руското кино.
Елдар Рязанов влиза в киното с музикално-сатиричната комедия „Карнавална нощ” (1956) и оттогава неуморно отстоява нонконформизма си чрез смешни издевателства над казионното съветско скудоумие и властта на „новите руснаци“, независимо дали става дума за ексцентрична комедия в парадигмата СССР-Запад, както е в „Невероятните приключения на италианци в Русия”, за верига от абсурди, характерни за унифицираната съветска действителност, както е в „Ирония на съдбата – честита баня” (1975) и „Гара за двама” (1983), или за битови неуредици, както е в „Гараж” (1977). Рязанов прилага успешно абсурда и в трагедията – като въплъщение на бинарността на руския манталитет в „Жесток романс” (1984, по пиесата на Александър Островски „Без зестра”). В „Обетовани небеса“ (1991) представя Москва като енциклопедия на предишното си творчество и като бездна на духовността. Извънземни спасители и американски предприемачи са съперници в необикновено състезание – освобождаване на площ, превърната от бездомници в гето на свободата. Градусът на популисткото ожесточение не подминава нито едно от местата на постсъветизма. Успя да направи и продължение на „Карнавална нощ“ (2006).
Филмите му, вгледани в човека и неговите проблеми през смях, са отдавна емблема за безкомпромисен контрапункт на кинематографичния конвейр. Ще ги гледаме още дълго.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
