Ходене по буквите , брой 37 (3094), 30 октомври 2015" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Томаж Шаламун. „Кой кой е”. Избрани стихотворения. Съставителство и превод от словенски Людмила Миндова. Издателство за поезия „ДА”, С., 2015, цена 12 лв.
Когато през ноември 2012 г. Силвия Чолева интервюира класика Томаж Шаламун, също участник в белградската ПЕН-конференция „Защита на поезията” (разговорът е отпечатан в книгата), роденият през 1941 г. в Загреб автор има на словенски 42 книги с поезия и над 90 книги, преведени на други езици. Година по-късно международно жури, в което участваше проф. Светлозар Игов, присъди на Шаламун наградата за литература „Негош” като на „водач на източноевропейския поетически авангард”. За съжаление, Шаламун ни напусна в края на 2014 г. – преди да види своето избрано на български и да го срещнем в София. Безспорно, Шаламун е един от най-големите европейски поети на втората половина на ХХ век, но неговото значение е отчетливо и отвъд океана, където благодарение на Чарлс Симич и Робърт Хас словенецът има много издания, а и ежегодно ръководи майсторски класове. А всъщност, Томаж Шаламун е в поезията едва ли не случайно – преминава през изкуствознанието и архитектурата, за да се срещне с поета Дане Зайнац на един семинар по история на изкуството, да пропише стихотворения... – и заради едва двайсетина текста да попадне по политически причини в затвора. По-късно Томаж Шаламун всячески ще избягва евтината слава. Колкото и Алеш Дебеляк, друг автор на „ДА” и на тези страници, да пише, че Томаж Шаламун не се страхува да се присмее на „великата литургия на словенския език”, стиховете му, особено в стихосбирки като „Бялата Итака” (1972), „Аналогии на светлината” (1982), звучат действително като литургия, надигат се deprofundis…Ту колосален хор, ту проста песенчица. Ту неимоверно бълнуване, ту строго бдение. Ту градска младежка стихия, ту библейски пасторал, ту аристократичен смях. Ту аскетизъм, ту охолство. У Шаламун има изключително разнообразие на теми, мотиви, формални похвати, но общата рамка е ликуващото въображение. Всъщност, въображението, което разчупва всяка рамка. И, разбира се, човек може да види как високият модернизъм се превръща в мъдрост. Аз поне далеч не всичко разбирам, особено от последните стихотворения, но дали и сам Шаламун е разбирал какво точно е написал. Може би именно това е автентичната поезия – форма на пророчество. А нима не са пророчески стихове като тези, писани преди повече от 30 години: Когато се пробудят, от тяхната/ лява страна лежи красив млад/ арабин. Целуват го сутрин и/ вечер, когато танцува и/ когато говори. Над него разпъват всемогъща/ шатра народите, които са/ спрели да разказват истории. Народите, които спрат да разказват/ истории, просто стават жертва на сластта, техният елегантен и незначителен/ живот все още вълнува единствено ножа/ на конника, на другарите, на хората, изпратили/ Хасан. Защото европейците действително спряха да разказват на другите своята история. Дори и на себе си не я разказват. Народите млъкнаха, но поетите като Шаламун продължиха да пишат, за да ни пазят както от нашата слабост, тъй и от нашата сила.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”