Раните на имигранта
Ханиф Курейши. „Буда от предградията”. Превод от английски Калоян Игнатовски. ИК „Прозорец”. 2015
Какво е да си тийнейджър в Лондон през 70-те години? Наполовина индиец - по баща, наполовина англичанин - по майка. Потиснат в капана на предградията, мазния кебап и чапати вечер и безогледния расизъм в училище. Където някой те нарича „говнолик”, друг уринира в обувките ти, а учителят довършва гаврите с безумния въпрос: „Колко е корен квадратен от 5678 и половина?” Почти като от времето на Дикенс. Какво се случва обаче, ако баща ти се влюби внезапно и скъса с имигрантското си послушание: развежда се и обновен, като в транс и след катарзис, отърсва чувството за малоценност, превръщайки се от унил чиновник в просветлен будистки гуру? А ти се измъкваш от предградията и за няколко години покоряваш артистичния център на Лондон. Това е животът на Карим Анур, разказвачът в романа на Курейши, и самият Курейши отчасти - син на пакистански имигрант - който въвлича половината си младост в тези страници. Те съставят един модерен Bildungsroman или бурна одисея на съзряването, ту в духа на Керуак и Хенри Милър, ту на трагикомичен индийски сериал. Макар дебютен за автора, „Буда от предградията” (1990 г.) е виртуозен наратив с дузина подсюжети, преливащ от събития, характери и действеност, подобно улица в Бомбай. Въпреки това е монолитен и широко панорамен. Защото пресъздава британската култура на 70-те по всички социални етажи. Защото концентрира наведнъж, като в популярен каталог, градските култове, модните приумици, половите свободи, рок и пънк движенията от епохата. Карим-Курейши опитва от всичко, отсам и оттатък предградията, но коментарът му винаги е безпардонен, а сцените - фарсови. Защото тежат от яд и протест. Защото са пародираща критика, която, а ла Уилям Такери и даже Лорънс Стърн, хапе всички и всичко по пътя си: Малодушието на индийската диаспора. Неотчуждаемата ксенофобия на масите. Дребнавият дух на английската бохема. Кичът на хипи културата. И преди всичко - илюзията от предградията, че ако достигнеш центъра на Лондон, стигмата на расата и класата ще се изрони ей така, като стара коричка от рана. Е, Карим се издига високо – по сцените на модерния английски театър, сдобивайки се с главна роля: на спасителя от джунглите, дивия добряк Маугли. Която му налага - със силен индийски акцент, животински викове и няколко тона по-тъмна боя върху тялото - да заличи автентичната си половина на британец. Разбира се, книгата разтърсва Острова още с появяването си - като шамар, при това може би най-шумния, който английското общество е получавало от ръката на съвременната си литература.
Извън пародията, „Буда от предградията” може да се чете като роман за раните на имигрантството, които не зарастват и за които все ще се намери още сол. Дори и в най-освободената обществена среда, сред най-напредничавите й идеи. Които все намират начин да вървят към Другия назад – през предразсъдъците на „бялата истина” и колонизаторската памет.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар







