Ходене по буквите
Филип Рот. „Писателят призрак”. Превела от английски Невяна Андреева. ИК „Колибри”, С., 2015, цена 14 лв.
Идеалният читател на този публикуван през 1979 г. роман е писател – не случайно е посветен на Кундера. Но още по-добре ще бъде, ако този писател е евреин. В книгата на Филип Рот иде реч за отношения между писатели. И за трагикомичното ръкополагане на младия Нейтан Зукърман от прочутия И. А. Лоноф – ръкополагане в истинската литература, чиято церемония протича в разтърсваното от тайни колизии кралство на писателя-отшелник. Под лъкатушещата интрига на „Писателят призрак” има сума ти тънки литературни препратки, някои от които твърде болезнени. Зукърман вече не търси одобрението на своето семейство, а благословията на един Лоноф, след като се е опарил от общуването с друг голям творец, прочее, доста лайфстайл – Абраванел (зад който наблюдателите казват, че надничат Сол Белоу и Норман Мейлър). Самият Лоноф може би е кръстоска между Бърнард Меламъд и Исаак Башевис Сингър… Ситуацията се усложнява от възможността Ейми Белет, сътрудничка на Лоноф, да е самата Ане Франк – оцеляла и внезапно открила, че баща й е публикувал нейния момичешки дневник, който я превръща в легенда. Ейми/Ане избира да не разкрие, че е жива, за да запази култовия статут на своята книга като предупреждение какво представлява Холокостът. В същото време Зукърман громи с творчеството си нравите в еврейската общност отвътре и вбесява авторитетите й, които са ужасени, че предоставя аргументи на гоите срещу евреите. И всичко това е обвито в сексуални копнежи, подклаждани от амбиция – в търсене може би на баща си, Ейми обича Лоноф, а Зукърман… На финала Лоноф, с десетките си натрапливости, е напуснат от съпругата си мъченица, може би за пореден път. Под бравурния си стил Филип Рот поставя невъзможни въпроси и може да събуди всякакви писателски и човешки угризения. Една микрорецензия като тази крайно редуцира цялото объркване, което носят изречения като това: ”Писателите нямаше да бъдат писатели, казвах си аз, ако не притежаваха силата да се изправят лице в лице с неразрешимостта на този конфликт и да го отминат.” Но всеки ще види в този страхотен роман различен конфликт. Всички обаче ще усетим в гласа на Зукърман гласа на самия Рот: Нещо, което се заражда около сгъвката на коленете, за да се издигне високо над главата.
Цвета Делчева. „Скъпи непознати”. Роман. ИК „Ерго”, С., 2015, цена 14 лв.
Един много чувствителен роман, който интерпретира неудовлетворението на твореца у нас в годините на прехода, в т.ч. как критическата рецепция на изкуството в медиите може да потисне съзряването на автора. В книгата има и поетични, и изключително точни психологически описания, а много често, когато Делчева говори за състоянието на изобразителното изкуство в България след 1989 г., можем да решим, че тя говори обобщително за изкуствата и преди всичко за литературата; можем да разпознаем немалко типажи. Дано този бъркащ в раните роман бъде прочетен не само от литературната колегия, но и от социолозите на изкуството.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
