Анимационните хибриди
С книгата „Анимационните хибриди” (изд. „Титра“, С., 2015) проф. д-р Надежда Маринчевска прави своеобразно продължение на разработките си за спецификата на анимационното кино и проблемите на покадровото изображение като естетика и нови технологии. Освен общите представи за процесите на документализма и анимацията, в книгата се разглежда и смисълът на „доверието“ към анимационното послание, което, за разлика от документалното кино, не се гради единствено върху разпознаването на истинността на образа, а върху способността на автора да направи обобщение за цял клас типични явления. Разглежда се и обратната страна на проблема – моментът, в който „събирането на противоречиви конвенции“ би могло да разруши достоверността на документалната история. Анализирани са стилистичните нюанси във филми на Уиндзър Маккей Крис Ландрет, Анка Дамян, Бастиен Дюбоа, Андрей Хржановски, Иван Богданов, Лиран Капел и Яел Декел, Теодор Ушев, Ник Парк... Примерите са много и много прецизно подбрани.
Акцентира се върху интересни екранни феномени, като „звуковата мимикрия“, „биография в картинки“, „дедокументализирания“ документ, „animated mocumentary” и др.
Анализират се и моментите, когато анимационните режисьори се опитват да постигнат по различни начини някои от въздействията на игралното кино. И именно това води до особени хибридни форми „на границата между анимационната специфика и кодовете на игралното кино“. Тук Надежда Маринчевска се занимава не само с начините да се провокира зрителската идентификация с героите, но и със спецификата при използването на наративни драматургични кодове от игралното кино в анимацията.
„Анимационните хибриди“ разглежда и опитите на игралното кино да достигне фантастичните възможности на анимационния образ: трансформацията на персонажи и среда, преобразяването, всякакъв вид зооморфни форми, нарушаването на физическите закони и др. Акцентира се върху двете различни проявления на екранно изображение – това на свръхреализма на дигиталното изображение и това „на пълната липса на достоверност“.
И, както завършва самата авторка: „Анимацията, от своя страна, е изконно средство за смесване между реалността и имагинерното. В този смисъл, именно тя е универсалният посредник и двигател за раждането на нови филмови форми“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
