Кардинале и сбъднатата й роля
Звездата на италианското кино Клаудия Кардинале бе удостоена с почетното звание Доктор хонорис кауза от Академичния съвет на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
Това стана на 8 октомври на тържествена церемония. Ректорът на Академията проф Любомир Халачев приветства актрисата в Аулата, едва побрала студенти, преподаватели и почитатели, а деканът на факултета „Екранни изкуства” доц. Любомир Христов представи актрисата, прочитайки кратка биография: Клаудия Жозефина Роза Кардинале е родена в Тунис. Баща й е италианец, майка й - французойка. Първото й желание е да бъде учителка в родното си място. На 18 години като студентка в Рим е открита за киното. Дебютира през 1958 г. Утвърждава се като една от най-големите звезди на италианското и европейското кино през 60-те и 70-те години с изключителен принос през най-силното десетилетие на авторското кино.
В периода 1961 – 1997 г. печели пет награди „Давид на Донатело” за своите изключителни женски роли, през 1993 г. получава почетен „Златен лъв” от фестивала във Венеция, през 2002 г. – почетна „Златна мечка” от фестивала в Берлин, а през 2011 г. – наградата на София на София филм фест. Освен италиански, говори свободно френски, английски, испански и арабски език. Лицето й се е появявало на повече от 900 корици на списания по целия свят, а от 1999 г. е посланик на добра воля на ЮНЕСКО в защита правата на жените. До този момент има 116 роли в киното.
Христов изброи само някои от нейните превъплъщения: през 1960 г. - в „Роко и неговите братя” на Лукино Висконти, през 1963 г. - в „8 ½“ на Федерико Фелини; през 1963 г. - в „Гепардът” на Лукино Висконти, през 1964 г. - в „Момичето на Бубе” на Луиджи Коменчини; през 1968 г. – в „Имало едно време на Запад” на Серджо Леоне; през 1969 г. – в „Червената палатка” на Михаил Калатозов, през 1982 г. - във „Фицкаралдо” на Вернер Херцог, през 2002 г. - в „И сега… дами и господа” на Клод Льолуш и през 2015 г. - в „Имало едно време един уестърн” на режисьора дебютант Борис Десподов.
След лекцията, изнесена от Клаудия Кардинале, която в. „Култура” ще публикува в следващ брой, ректорът Любомир Халачев я попита защо се е съгласила да участва във филма на Десподов. Отговорът бе, че тя обича да работи с младите, а освен това й допаднала идеята да се върне 47 години назад – там, където някога е снимала със Серджо Леоне. Тук е мястото да разкрия, че по време на пресконференцията след закрита прожекция на „Имало едно време един уестърн” в кино „Одеон” на 7 октомври, Клаудия Кардинале сподели, че й било изключително приятно да работи с Десподов - особено заради неговото качество постоянно да се смее. В същото време, от думите на Красимир Иванов, водещ пресконференцията в „Одеон” и първоначално свързал Десподов с Кардинале, стана ясно, че по време на снимките имало моменти, в които актрисата реагирала изключително емоционално и не желаела да продължи, тъй като ролята й на Клаудия Кардинале не отговаряла на реалния персонаж.
Всъщност, както самата Кардинале сподели пред студентите в НАТФИЗ, филмът, в който тя би искала да се снима, е вече заснет – и това е именно „Имало едно време един уестърн” и „8 ½“, в който играе себе си – едно момиче на име Клаудия.
Попитана за най-силното си преживяване в киното, Кардинале изброи снимките в Амазонската джунгла – във „Фицкаралдо”, специфичния стил на Фелини, който снима без сценарий, театралното кино на Висконти, с когото тя прави общо четири филма, а освен това я завежда и на последния концерт на Марлене Дитрих в Лондон.
На въпрос на ректора на НАТФИЗ защо все още няма „Оскар”, Кардинале, без да се замисли, отговори, че тя самата е връчвала тази награда по време на церемония, която водила с Уорън Бийти, а освен това, тя чинно предала „Оскар”-а за особени заслуги в киното на художника по костюми Пиеро Този, създал и много от нейните рокли.
Към спомените си Кардинале често се връщаше по време на пресконференцията в „Одеон”. Когато я попитаха за работата й с режисьора Мануел де Оливейра, починал т.г. на 106 години и заснел „Жебо и сянката” с нейно участие през 2012 г., Клаудия разказа: „Той казваше, че съм неговата любима актриса, а жена му, която е на 97, повтаряше: „От дете гледам твоите филми”.
И макар че се шегуваше непрекъснато, Клаудия Кардинале съвсем сериозно отговори на въпроса „с кого бихте искали да снимате” с думите, че това решение се взима не от нея, а от режисьора.
А на последния въпрос на ректора на НАТФИЗ дали не би пожелала да преподава във филмова академия, Кардинале твърдо заяви, че би желала да живее в пустинята. В родния Тунис, който тепърва трябва да се възстановява след тазгодишния атентат в музея „Бардо”, при който загинаха 19 души.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
