Празник в Рим
На 6 октомври българското посолство във Ватикана проведе със съдействието на българския културен институт в Рим научна конференция „Покръстването на България и новите културни пътища на Европа”, посветена на 1150-годишнината от християнизацията на България, 1130-годишнината от смъртта на Св. Методий и 25-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Светия престол. В нея с културологически, филологически и исторически доклади участваха учени от български и италиански университети и научни институции: проф. Аксиния Джурова (център „Проф. Иван Дуйчев”) - „Християнските пътища на Европа. Мисията на светите братя Кирил и Методий и техните ученици”; проф. Кирил Топалов, посланик на България към Светия престол и Малтийския орден - „Делото на Кирил и Методий според първите български историци (ХVІІІ-ХІХ век)”; проф. Красимир Станчев (университет Рим-3) - „Личността на Методий, просветител на славяните”; проф. Александър Наумов от Полша (университет Ка Фоскари, Венеция) - „Методий като светец”; проф. Петър Ангелов (СУ) - „България между Рим и Константинопол”; д-р Ана Влаевска (университет в Пиза) - „Образът на княз Борис-Михаил в западната традиция”.
Конференцията беше под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова. За динамичния й и пълноценен ход особено много допринесе компетентното научно ръководство на големия ватикански учен и директор на Папския комитет за история падре Ардюра.
В докладите се разискваха различни страни на двата успоредно протичащи процеса – покръстването на България и създаването на българската азбука, фундаментът на българската и славянската култура. На български език за първи път се превеждат основните богослужебни книги. По-късно той се превръща в славянски литургичен, книжовен и административен език, нареждащ се като трети в Европа наред с гръцкия и латинския. Решаваща роля за спасяването му след смъртта на Методий има идването на учениците на Солунските братя в столицата Преслав. Създадените от тях мощни книжовни школи - Преславска и Охридска, поставят основите на руската, сръбската, хърватската, чешката, полската и други славянски литератури и зараждането на славянската култура. Прозорливите дипломатически ходове на княз Борис между Рим и Константинопол извоюват за България най-изгодни условия за създаване на независима и мощна държава, църква и култура. Изтъкнаха се аргументи за българския характер на езика, азбуката, преводите, делото на Кирил и Методий, защитавани енергично с богата и неоспорима фактология - от първите български историци до най-големите европейски и руски учени от ХІХ и началото на ХХ век.
Най-важното послание, изведено ясно и защитено безспорно в докладите на Аксиния Джурова, Кирил Топалов и Петър Ангелов, е, че в зародиша си делото на Солунските братя е българско. Главна роля за това има приемът и мощната и безусловна държавна подкрепа именно в България. То става славянско само като дейност. Опитите делото да бъде обезличавано, като му се придава някакъв неопределен „славянски” характер, са лишени от каквато и да е сериозна научна логика. Затова с изненада, но и с голям интерес и одобрение бе посрещнато от участниците и многобройните гости изказването на посланика на Русия във Ватикана Александър Авдеев, бивш посланик и в София, който не само защити българския характер на Кирило-Методиевото дело, но и заяви, че „България е майка на руската култура”.
Накрая бе показан и приет с интерес документалният филм на Венета Николова „Спомени от Бърдарски геран”.
Соня Александрова,
специално за “Култура”
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
