От материалното към нематериалното
Защо ли винаги така се случва - оценяваме нашето само когато е оценено в/от чужбина. Ето и сега, чудесният пианист Иво Върбанов дойде от Англия и ни припомни за Димитър Ненов и за неговия Концерт за пиано. Нещо повече - ще го запише, но... в Англия. А за сведение - първото изпълнение е на автора, но в Белград (1937), следват записи на големите пианисти Люба Енчева (1968) и Антон Диков (1979). И 36 години по-късно звуча в Зала "България" (9 октомври 2015). Съдба!
Слушах Концерта за пиано и оркестър на Ненов (завършен през 1936 година), без да познавам предишните интерпретации, с едно съвсем чисто съзнание, което не прави сравнения (може би само с познатите ми други опуси от неголямото му творчество!). И възприех музиката спонтанно, много емоционално. Забележителна творба на музикант, вървящ с големи крачки пред повечето от своите български съвременници музиканти. В 20-те години на миналия век, когато Ненов следва архитектура в Дрезден, това е голям музикален център, където можеш да научиш много и за немските, и за западноевропейските традиции, но и за модерните тенденции. И, върнал се в родината, той убедено и страстно - с музиката и с перото си - ще се бори за осъвременяване и обновяване на композиторското мислене у нас. Не веднъж ще призовава колегите си да преминат от конкретния изказ на автентични народни мотиви към опосредствано изразяване специфичността на българското. Тоест, осъзнал е необходимостта от преодоляване на младенческите години на т.нар. "цитатничество на народното творчество". И оставя блестящ пример - Концерта за пиано, който и днес звучи свежо и самобитно - с характерния си мелодико-метроритмичен, ладово-хармоничен и структурен план. Концепцията на Ненов е свидетелство за усвоени, разчетени и вградени в творбата важни знаци на модерността от началото на миналия век, без отказ от националното; за неизтощима фантазия и владеене на оркестрацията, не само на пианото. Партитурата бе изпълнена с много емоция и отдаденост от Иво Върбанов и Радиосимфониците с диригент Емил Табаков, които трябваше да интерпретират тежка - във формообразуване и драматургия, композиция. Многопластова творба, комплицирана от изобилие на идеи, похвати, чувства. Стабилен технически и физически (на солиста е отредено постоянно да бъде един от водещите гласове, което изисква голямо напрежение и постоянно съпреживяване), Иво Върбанов майсторски открои детайли, акценти, мотиви, ритмо-метри в съмишлие с оркестъра и диригента. Изградиха етапите в драматургичното развитие с голям диапазон от нюансирани състояния: героико-патетични и по скрябиновски екстазни, съкровено лирични еклоги и импресии, фантазно-трагични и празнично-жизнерадостни. Имаше впечатляващи моменти на изразителни речитативи и диалози, имаше и виртуозни ефекти, а концептуално - постигнаха деликатно изсвирване на вплетените в тъканта на произведението фолклорни алюзии. Концертът не е археологически документ, а оригинална, актуална и въздействаща творба.
Във вечерта на откриване на новия си сезон Радиооркестърът изпълни и Първа симфония на Брамс, която звуча като откровение и послание за омиротвореност и възвишеност на духа. И с една антична по мащабите си величавост, яснота и чистота на изказа - както в диференцираната звучност на красивите сола, така и в органичността на пластично формираните оркестрови масиви. И ако първата част беше като монументален пролог към едно повествование за природата, радост от съществуванието, за борба и утвърждаване на светлината и хуманността, то средните части донесоха емоция. Главният мотор на брамсовата драматургия - контрастите и постоянното развитие на тематичния материал, разработван гениално и пестеливо, открои емоционални простори, в които духът ту е в състояние на съзерцание, ту се слива с вечността на природата. В интерпретацията на Табаков имаше и покой, и полет, и брамсовите бързо овладявани бурни изблици, имаше много настроение и сдържана вътрешна сила в сложните форми. Отлични солисти в духовите групи! Оркестърът градеше от безмълвните страници на партитурата един реален брамсов епос - с разгърнати кулминации, постоянно надграждане - до великолепния разтърсващ финал, в който хоралът е еманация на възвишеното. Посланието на автора е духовно единение и възземане нагоре - от материалното към нематериалното. Остава да го следваме.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
