Учители и ученици
Графичното ателие на проф. Васил Захариев в Държавната художествена академия (1922–1944), Музейна сбирка на Националната художествена академия, Галерия Академия, 24 септември – 17 октомври 2015
Няколко дни, след като в Националната галерия беше представена експозицията на Йосиф Питер, в галерия „Академия” бе открита изложба с графични творби на проф. Васил Захариев – негов ученик и наследник (от 1922 г.) на преподавателския пост в Държавната художествена академия. Освен произведения на проф. Захариев, в изложбата са включени и множество графики на негови студенти, сред които изпъкват имената на Васил Бараков, Васил Стоилов, Веселин Стайков, Илия Петров, Любомир Далчев, Пенчо Георгиев, Стоян Венев и др. Така, благодарение на едно щастливо съвпадение, можем да проследим появата и развитието на графичното изкуство в България от първата половина на ХХ век. Това е много рядка възможност, като се има предвид отслабващият интерес към графиката в последните десетилетия и все по-малкото изложби с графични творби, които могат да се видят както в частните галерии, така и в музеите.
Повечето от произведенията в изложбата са част от колекцията, включваща 350 графични творби на студенти, която проф. Захариев дарява на Художествената академия. Въпреки че отдавна е част от музейната сбирка на Академията, колекцията се показва за първи път пред публика и заслугата за това е на куратора Милена Балчева. Към творбите от колекцията са добавени и емблематични произведения на Васил Захариев от сбирката на историческия музей в Самоков, което позволява да се видят по-ясно влиянието и различията в творбите на учителя и учениците му. Едно от първите неща, които впечатляват в изложбата, е многообразието и оригиналността на почерците в студентските работи. Достойнство на учителя е да даде възможност на учениците си да заговорят със собствените си гласове. Това не се случва много често. Самият Васил Захариев изглежда е усвоил този урок от Йосиф Питер. Достатъчно е да видим как единият и другият изобразяват църквата „Св. София” в столицата, за да разберем, че учителят е завещал на ученика си мотива, научил го е на тайните на занаята, но го е насърчил да следва собственото си възприятие и темперамент.
Вероятно мнозина от посетителите в изложбата ще бъдат учудени, че повечето от графиките са дело на едни от най-значимите български живописци от онзи период. Това е така, защото през 20-те и 30-те години на миналия век обучението по графични изкуства не е било обособено в отделна специалност и Ателието по графика се посещава от всички студенти. Благодарение на тази особеност, сега можем да видим забележителните линогравюри на Васил Бараков, например. Това е една от големите изненади в изложбата. Пластическата мощ и експресивност на двата варианта (черно-бял и цветен) на „Пейзаж“ (30-те години на ХХ в.) и на „Помак“ (30-те години на ХХ в.) са напълно достатъчни, за да му отредят място в историята на българската графика. Същото може да се каже и за „Пиета“ (20-те години на ХХ в.) на Пенчо Георгиев, в която стилизацията на телата в духа на готическото изкуство и простотата и симетрията на композицията придават дълбочина и сила на работата, сравнима с графиките по християнски сюжети на немските експресионисти и на Жорж Руо. Към най-високите графични постижения в изложбата принадлежи и изящният „Портрет на Вера Иванова“ (1925) от Илия Петров.
За две десетилетия - от 20-те до 40-те години на миналия век, графичното изкуство в България прави невероятен скок - както по отношение на овладяването на различните графични техники, така и по отношение на тематичния обхват и стиловото многообразие. Изложбите на Йосиф Питер и на Васил Захариев и неговите ученици го показват недвусмислено. Парадоксалното е, че понякога в графичните листове на големи наши живописци можем да открием повече пластическа свобода, по-голяма условност в третирането на сюжетите и по-силна експресия, отколкото в живописните им платна. Това поставя един важен изследователски проблем: Дали не трябва да преосмислим мястото на графиката в историята на нашето изкуство и нейната роля в процеса на усвояване на модерното?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
