Реплика от ложата (театър), брой 33 (3090), 02 октомври 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: За <i>Постдраматичния театър</i>
Български  |  English

За Постдраматичния театър

 
Ханс-Тийс Леман. „Постдраматичният театър”. Превод Гергана Димитрова. Нов български университет. С. 2015. 608 с.
 
Важните за една област книги имат различна съдба и различна степен на популярност. Сред тях обаче винаги има единици, които, също като определени хора в живота ни, се появят точно тогава, когато имаме нужда от тях. Такава е книгата на немския театровед и един от основателите на Института за приложно театрознание в Гийсен Ханс-Тийс Леман “Постдраматичният театър”. Тя се появи през 1999 г., когато театрознанието все по-трудно успяваше с познатите му методологични инструменти да осмисля ставащото в театъра (особено в граничните му зони) и трудно догонваше процесите на разтърсващи промени и дълбоки трансформации през 70-те и 80-те, и особено след падането на Стената.
Теорията обикновено върви след практиката, но в този случай скоростта на практиката бе много по-висока от обичайната. В историята на културата и в частност, на театъра, това са периоди на исторически промени. Тъкмо тогава, на границата на двата века, се появи тази книга, в която Леман показваше как процесът на промени в полето е започнал още в началото на XX век. Тоест, доста по-рано от високата му точка, която наблюдавахме най-вече през 80-те и 90-те. И обясняваше, че за една част от този процес съвсем не става дума само за темпорални театрални явления. И заради това, и заради противоречивостта и неяснотата му, отхвърли като нерелевантно понятието постмодерен театър. Той твърдеше, че става дума за структурни изменения или, с други думи, за театър, който се разграничава изобщо от традицията на драматичния театър.
Леман разяснява какво е в разбирането на европоцентричната театрална традиция драматичното като категория, как драматичният театър е свързан с нея и защо той има своята дълга традиция. Това разграничение е особено важно, защото рязко отместваше наложилия се в театрознанието опит да се мислят промените в театъра и в театралния дискурс най-вече по отношение на драмата/текста и го разглеждаше като широкоспектърна културна “социално-символна практика”. Така, спрямо драматичния театър, той въведе понятието постдраматичен театър, за да обозначи и да се опита да обясни цял един сегмент от изключително разнопосочни театрални практики, в който се формират нови, различни опори в разбирането за театъра и за неговите функции. И следователно, се формира друг тип театър. Доколкото се конституира спрямо драматичния театър, той нарече този тип театър просто постдраматичен.
Работещите понятия най-често са просто и ясно формулирани понятия. Това, което въведе Леман, обиколи бързо театралния свят и получи широка популярност. Познато е и се използва отдавна и у нас, дори и от онези, които не знаят точно какво то означава. Впрочем, не за пръв път понятията идват в България преди книгите. Книгата е преведена на повече от десет езика. Откъси от нея се появиха и в България в превод на Искра Николова. Тя е вече факт и на български език.
Идеята за превод и издаване през 2006 г. е на Гергана Димитрова, подкрепена е от чудесното издателство “Панорама +”, а преводът е подпомогнат най-вече от “Традуки”.  И ето че, почти десет години по-късно, по инициатива на Департамент Театър и благодарение на Нов български университет, българският читател най-сетне държи в ръцете си една без никакво съмнение ценна и красива книга. Авторът написа специално кратък предговор към нея, в който отбелязва предимствата на едно подобно, по-късно появяващо се издание. Например, ценността на понятието като инструмент за преосмисляне на театралната история. Дискусията по същество върху него - след като страстите около първата му поява са се успокоили - е сред най-важното от тези предимства. И аз се надявам идването на Ханс-Тийс Леман за премиерата на книгата догодина да потвърди това очакване.
Преводът на това по същество теоретично есе съвсем не е лесна работа, но преводачката Гергана Димитрова се справи чудесно с това предизвикателство. Както тя основателно отбелязва, някои от преводите са доста безцеремонни към оригинала. В българското издание стремежът е към максимална точност и придържане към езиковите игри, вътрешните цитати и дългите изречения, изобщо към запазването на стилистичната сложност в писането на Леман. Както изобщо при подобен тип литература, и в този случай преводът на понятията бе най-сериозната задача и като научен редактор тук ще дам само няколко примера.
Има една огромна група понятия, работата върху която бе свързана с вече въведените им в българския хуманитарен и тясно театрален дискурс еквиваленти. Много от тях се нуждаеха от специално уточнение и прецизиране заради съвсем различния практически театрален опит и традиция, от които произлизат. Такова е например понятието текстови театър - нещо съвсем различно от театър на текста. Или по-добре да вземем особения случай с драматичен театър. В България под това се разбира театър, основан на интерпретация на драмата, и то е дълбоко и трайно наложено разбиране. В никакъв случай не бива да се бърка с понятието драматичен театър, спрямо което Леман въвежда понятието постдраматичен. Защото в немската традиция това, което в България се разбира като драматичен театър, функционира като Sprechtheater. Тоест театър, произтичащ от диалога и в този смисъл - от драмата. Или пиесата на езика, театър на езика (Sprachstück, респ. Sprachtheater). Това е понятие, което произтича изцяло от драматургията на Петер Хандке. Отделно понятията от философската традиция, с която работи Леман, са уточнявани специално и са въведени с предпочетените им от нас преводи на български. Те навсякъде са посочени под линия.
Една много солидна и тежка група от понятия трябваше да се въвежда за пръв път. Тежка, защото тя е изцяло свързана тъкмо с обекта на теоретизация, тоест, с практиката на постдраматичния театър, която в България е тънка и слаба. Например: аформанс, солотеатър, хоров театър, монологии, оживена картина и т.н. Където се налагаше обяснение на някои от тях, то е добавено в бележка под линия.
Навсякъде, където в българския превод не сме намерили една дума, която адекватно да изрази пълнотата на понятието или обратно – намерената българска дума не го изразява съвсем точно, - сме поставили в скоби понятието в оригинал. Там, където авторът използва понятия на английски и не ги превежда на немски, също са оставени в оригинал, защото сме се съобразили с неговия избор. И защото доста от тях като theater on location, например, вече имат работен статут в театралната практика.
Казах по-горе, че това е ценна и красива книга. Красива е благодарение на Елена Иванова, която е художник на корицата и заради полиграфическото качество на това издание на НБУ - включително и заради луксозния му вариант с твърди корици. На корицата, в малките вътрешни сцени между белите театрални човеци на художничката, човек може да разпознае снимки от знакови за постдраматичния театър спектакли. Вероятно за ценителите ще е забавно да ги разпознават.
По-важното е обаче, че най-вече за студентите в хуманитарните дисциплини, а съвсем не само за учещите театър, тази книга ще бъде много полезна. И затова много се надявам дори твърдите й луксозни корици да омекнат от разгръщане.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”