Срещу разчовечаването
На 12 септември ИК „Жанет 45” представи в София „Лудият от площад Свобода”, сборник с разкази от иракчанина Хасан Бласим (1973), смятан от „Гардиън” за „вероятно най-добрия жив автор на художествена литература на арабски (…) смущаващ за арабската литературна традиция, колкото навремето Джойс е бил за западната”. Преводът на книгата от арабски дължим на Мая Ценова (редактор Азиз Таш).
Нева Мичева, водещ на поредицата „Кратки разкази завинаги”, където излизат 12-те разказа на Бласим, сподели, че неслучайно една след друга в нея се появяват две военни книги – преди месеци издателството публикува „Седем добри години” на израелския писател Етгар Керет, а съвсем скоро очакваме в България Миленко Йергович, за да представи своята прочута „Сараевско марлборо”. Мичева подчерта, че у Бласим я интересува тъкмо въображението на човек, принуден да живее в ненормални обстоятелства. На избягалия от жив ад, за когото вече никога няма почивка.
Мая Ценова заяви, че „мигранти” е евфемизъм, който прикрива нашите страх, срам и гузност. Истинската дума за персонажите на Хасан Бласим е „бежанци”. Неговият разказ е грапав, нелицеприятен, той оставя „деруги в душата”. Известната преводачка изрази леко съмнение в оценките на „Гардиън”, но не скри, че творчеството на Бласим е значимо свидетелство за тенденция в съвременната литература. Прочее, той не е само писател – започва кариерата си като сценарист и кинодокументалист „с елементи на мрачно фентъзи”. На нея книгата в много отношения парадоксално й напомня за стилистиката на „Лачените обувки на незнайния воин” на Рангел Вълчанов. Тя призна, че от текстовете буквално ми се повдигаше в геометрична прогресия, превеждах с потрес, стигащ до погнуса и отчаяние и прочете откъси от кореспонденцията си с Мичева, с която са имали чувството, че са на война, докато работят по книгата. Но са искали да внесат „поетична справедливост” в отношението на българите към Ирак. „В живота ни постоянно прииждат сцени, на които телевизиите по принцип слагат червена точка. На целия ни живот трябва вече да се сложи една червена точка. Решението е да се раждаме 18-годишни. Но в Ирак продължават да се раждат бебета.”
Ще ми се да цитирам откъс от предговора на книгата, където Хасан Бласим разказва как българските граничари са го били при опит да премине нашата граница на път към Северна Европа, но немалко такива разкази чуваме напоследък. Затова ще цитирам друго от тази книга, която бляскаво съчетава изящна литература с краен документализъм: Веднъж един млад финландски романист, с лице, превърнато в огромна въпросителна и удивителна, попита мъжа: „Вярно ли си чел Кафка? На арабски? Как си се запознал с Кафка по този начин?” Мъжът почувства себе си като обвиняем, финландския романист - като следовател, а Кафка – като едно от съкровищата на Запада, присвоено от иракчанина Али Баба. Макар че по същия начин можеше и той да попита: „Чел си Кафка на фински?!”
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
