Чернова за учителя
Няколко дни преди началото на учебната година – на 10 и 11 септември, в София бе организиран първи национален учителски форум под надслов „Учителят в действие. Съвременни методи и подходи за ефективно преподаване”. Срещата, организирана с подкрепата на Министерство на образованието и науката, Синдикат на българските учители, издателствата РААБЕ и „Клет” и фондация „Програма стъпка по стъпка”, се проведе в хотел „Рамада София” и на нея присъстваха близо 500 учители от цялата страна.
Бяха разгледани общо 14 теми. Сред тях имаше както доклади, посветени на измеренията на учителския професионализъм (представяне на проф. Жулиета Савова от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий), така и презентации, свързани с електронните ресурси в обучението (експозе на Милена Константинова от ИК „Анубис”), и с образователните програми и инициативи на Майкрософт (представяне на Теодора Върбанова и на Дениз Тургут).
В първия ден форумът започна с резултати от Международното изследване за преподаване и учене - TALIS 2013 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е последното издание на изследването. Според данните, изнесени от Неда Кристанова, директор на Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование, по обществено признание, българският учител заема по-предно място от френския си и шведски колега. Освен това, типичният български учител е с по-голяма преподавателска практика (21 години) от колегите си в страните, участвали в изследването, където тя е 16 години. Същевременно Кристанова коментира, че има случаи, в които по-дългият стаж създава такъв тип рутина в учителите, че те не желаят да включат новите информационни технологии в своята практика. От друга страна обаче, не това е най-голямото предизвикателство пред учителите днес, а работата им с деца със специални потребности, както и все по-увеличаващият се брой деца, на които българският не е майчин, а освен това произхождат от социално слаби семейства.
Интересен бе и заключителният доклад от първия ден. В него проф. Кирил Банков от Софийския университет говори за теста като измерителен инструмент за оценяване на ученическите постижения. Според него, една от грешките при анализа на резултатите от тестовете е да се сравняват само средните стойности на учениците върху два различни предмета, а след това да се правят изводи за по-голямата им успеваемост по един от предметите. Като неправилен подход Банков определи и сравняването на училищата по получена средна стойност от теста, без да се вземат предвид особеностите на учебната среда във всяко училище. На следващо място той определи като грешно и търсенето на причинно-следствени връзки между броя на учениците в класа и постижението му като цяло.
През втория ден голям интерес предизвика представянето на Ангел Ангелов от СОУ „Сава Доброплодни” в Шумен. Учителят по информационни технологии представи виртуалната си класна стая в 30 минути. Оказа се, че в часовете му учениците програмират изчисляването на ph-то на водата в плувен басейн и електропроводимостта на човешкото тяло. Преди тези си занимания Ангелов се консултирал с колегите си по различните предмети – химия, физика и биология, за да знае докъде са стигнали и да прилага вече наученото при тях. Учениците му толкова се запалвали по задачите, че и след часовете оставали да експериментират – правели роботи и програмирали приложения за изучаване анатомията на човешкото тяло.
В същото време, Ангелов призна, че бил критикуван от инспекторката, която при посещение в часа му го упрекнала, че не следва учебната програма, докато самият той й възразил, че измисля всички задачи, само и само да си спазва плана.
С представянето си Ангелов надмина препоръката на Елена Томова, която говори за електронните ресурси в обучението, и препоръча на учителите след 30-ата минута от часа да предлагат на учениците „влизане в интернет”, тъй като така процесът на обучение е по-ефективен.
Дали това е така обаче, в крайна сметка проличава при оценката за срока. Не на последно място, при цялостното оценяване, както препоръча Младен Владимиров от Център за кариерно ориентиране, трябва задължително да се включва и компонентът „самооценка на ученика”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
