И слънцето отказва да изгрее
„Изпитание” („Испытание”), Русия, 2014, сценарист и режисьор Александър Кот, продуцент Игор Толстунов, оператор Левон Капанадзе, художници: Едуард Галкин, Елена Ушакова; музика Алексей Айги, в ролите: Елена Ан, Данила Росомахин, Карим Пакачаков, Нариман Бекбулатов.
Награди: Голямата награда, за операторско майсторство и на руските кинокритици от „Кинотавър” 2014, „Златна Афродита” от „Любовта е лудост” 2015 и много други.
Този филм не поразява, а буквално всмуква. Оставя без дъх.
Камион с овен пори прахта на казахската степ. Шофьорът (Карим Пакачаков) е едряга с гола глава и военна рубашка. Прибира се в окаяна къщура с червено знаме сред нищото. Там го посреща красивата му дъщеря с плитки (Елена Ан), обгрижва го. Всекидневен ритуал. До къщата стърчи изсъхнало дърво. Виждаме бащата да се радва на порутен самолет. Докато го няма, момичето разлиства хербарий, където от листа е нарисувала Кремъл, или общува с двама младежи: смръщен местен казах с мотор с кош (Нариман Бекбулатов) и риж лекокрил руснак (Данила Росомахин). Те до кръв се боричкат за нея. Руснакът я снима, а една нощ върху стената й прожектира кино с нейния образ. Запечатва времето. Когато бащата умира от прекомерна радиация, тя поема с камиона и вехто куфарче накъдето й видят очите. Но и да не свършва бензина, пак няма мърдане. Единственото, което се стеле пред нея, е зловеща телена ограда. Връща се в къщурата. Подстригва си косата. Избира руснака. И както правят фигури от конец с влюбените си пръсти, избухва взрив. Ядрен апокалипсис. Слънцето наднича над хоризонта, но отказва да изгрее. Насред пустошта стърчи горкото опожарено дърво.
Московчанинът Александър Кот (1973) ни разказва изумителна притча за любов в края на света, предизвикан от Семипалатинския изпитателен ядрен полигон в източен Казахстан, все още табуизиран. Така и не става ясно кой от съветските опити визира - през 1949 или 1953 г. Все е ужасяващо. И самото заглавие е двуизмерно – и като мегаломански експеримент, където човешкият живот е без значение, и като предизвикателство за обречените и нищо неподозиращи герои.
Филмът е категорично безсловесен, но вълшебно озвучен. Всеки кадър е живописен сам по себе си – омаята на примитивния бит, залезните степни пейзажи, струйката вода върху вкаменената земя, развените риза и рокля на простора като влюбени, нощният филмов сеанс, дивната хубост на момичето, нощното треперене на бащата, полуделите от страст момчета... И всеки кадър е част от математически изчислена цялост. Изпипан до най-микроскопичния детайл като визия и смисъл, този скромен филм притежава космическа органика – от актьорите през музикално-звуковата партитура до внушенията.
Не е за вярване, че негов автор е създателят на военния блокбастър «Брестка крепост» (2010) и разни други шумни касови филми. Но всъщност, Александър Кот има занимания с визионерско невербално кино – дипломната му работа «Фотографът» (1998) е с щастлива фестивална съдба, а и самият той е бил фотограф, преди да влезе във ВГИК.
Въпреки че е част от апокалиптичната тенденция в световното кино и е сравняван с «Меланхолия» на Ларс фон Триер, «Изпитание» е с невиждана поетика – между източната съзерцателност и руската неистовост. Медитативно-врзивен, той е не просто филм, а лиричен епос. Екзалтиращо аскетично кино, просмукано от емпатия и ужас.
«Златната Афродита» на «Любовта е лудост» получи Едуард Галкин - един от художниците на «Изпитание».
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
