Стихчета за деца от страната на Алиса
„Колко ягоди растат по морето“. Превод Александър Шурбанов. Илюстрации Ясен Григоров. Издателство „Точица“, 2015
Стиховете, с които започва „Алиса в страната на чудесата“, разказват историята за това как се е родила идеята за приказката – в лодката, плаваща по Темза край Оксфорд в ленивия „златен следобед“, по настояване на трите сестрички Лидъл. Най-ясни са изискванията на средната, Алиса: тя умолява приятеля си Чарлс Доджсън „безсмислици да има” – те са сърцевината на истинската приказка. Всичко това се е случило преди повече от сто и петдесет години, но жаждата за веселата „безсмислица“ съпътства всяко едно поколение деца. Защото тя е експериментиране с езика и с правилата на света, които още не са застинали в потискаща еднозначност, а са подвижни и отворени, свободни да подредят безброй възможни и вълнуващи реалности.
Традицията на „безсмислицата“ или нонсенса е особено богата в английската култура, съхранена най-вече в устно предавани стихчета. Повечето от тях не са създадени специално за деца, но в течение на вековете постепенно преминават в ежедневните ритуали на детството, просмукват се в авторските творби за деца и за възрастни, а и в цялата културна тъкан като споделен код и спойка на английската идентичност.
Подобни стихчета, измамно наивни и семпли, се превеждат трудно, защото трябва да запазят поне следа от чуждото светоусещане и езикова логика, но наред с това, да спечелят новата си детска публика и да се чувстват уютно в приемната си среда. Може би затова те са така слабо познати у нас с изключение на няколко, които – в традиционен или пародиран вид – са намерили място в „Алиса“. През 1959 г. двайсетина от тях, преведени от Христо Радевски, излизат в книжката „Плува, плува корабче“. Те обаче са по руския превод на Самуил Маршак и това неизбежно оставя отпечатък върху звученето им. Следващата им поява е в сборника „Котка свири на цигулка: английски детски песнички и гатанки“ в подбор и превод от английски на Огняна Иванова и Сидер Флорин. Но той е съвсем скромен по обем и е от 1985 г. Непреиздаван оттогава, той, за съжаление, отдавна е забравен.
Ето защо сборникът „Колко ягоди растат по морето“ спокойно може да се нарече пионерски за съвременната ни култура. В него са събрани стотина стихчета, броилки и гатанки „от страната на Алиса“. Подборът и преводът са на Александър Шурбанов, който за пореден път ни показва как дори за съвсем малки деца може и трябва да се превежда с не по-малка отдаденост и майсторлък, отколкото творбите на големите англоезични поети.
Тук са най-популярните стихчета, с които израстват английските деца: „Мери има агънце“, „Джорджи Порджи“, „Джак и Джил“, „Малката овчарка“, „Лондонският мост“, „Трите слепи мишки“, „Бе-е, бе-е, овчице“, „Пей за петаче песен“ и още десетки. При някои от тях връзката със „страната на Алиса“ се е поразхлабила: Хъмпти-Дъмпти е станал Валчо-Палчо, Туидълдум и Туидълди – Търкал-въргал и Търкул-въргул, малката мис Мъфет – госпожица Гунка; до Робин и Добин, Джон Бул и доктор Фостър се нареждат баба Кера и магарицата Мара. Но това съвсем не е беда – имената са звънки, ясно изразяват същността на героите, а и страната на детството е с отворени граници и пъстрата смесица от чуждо и свое е част от жизнерадостната бъркотия на нонсенсовия свят. Тъкмо от неочакваните срещи на чуждите стереотипни образи и българския език са се родили и някои от най-забавните хрумвания:
Тафи е уелсец,/ Тафи е крадец./ Той от къщи тафи/ бутче от телец.
Забавлението се поражда колкото от невероятните случки, толкова и от игривите ритми и свежите рими:
Всяка дама,/ колкото и да е висока тя,/ има цифром и словом/ двайсет нокътя...
Впрочем, както в много народни умотворения, зад веселието често наднича един по-тъмен, заплашителен свят на болка и насилие. Но играта с езика обезсилва злото, прави го обратимо:
Човекът от Тесалия/ бе пръв сред мъдреците./ Той скочи в една драка/ и си издра очите./ Но като се усети/ му стана неприятно,/ па скочи в друга драка/ и си ги вдра обратно.
Това, което прави книгата действително уникална, е съчетанието между текст и илюстрации. В тях нонсенсът е също толкова централен, колкото и в стихчетата, а автентичният детски поглед присъства в добавените закачливи коментари, дорисувания и щрихи с химикалка. Всъщност, рисунките на Ясен Григоров (подпомогнат от децата си Зорница и Боян) надали могат да се нарекат „илюстрации“ – те не са придатък към текста, а разговарят с него, продължават го, отварят го за нови тълкувания. Нещо повече, те придърпват текста към представите и опита на съвременното дете: в тях, наред с детайлите от едновремешния бит, се виждат и ракети, летящи чинии, скафандри, автомобили, велосипеди и кафеварки; сред рицарската войска, притекла се на помощ на Валчо-Палчо, се движи и танк... Тази шарена еклектика подчертава неувяхващата свежест на стихчетата.
Накрая, едно сериозно предупреждение: стихчетата в „Колко ягоди растат по морето“ трябва да се препрочитат с мярка, защото са пристрастяващи. Иначе като нищо може да се уловите как, крачейки по улицата, си рецитирате на глас:
Тара-рара-рара – / Котарак с китара!/ Кравата прескочила луната...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
