Преосмисляйки историята ...
Международната научна конференция ,,Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век‘‘се проведе на 26 и 27 юни 2015 г. в с. Мала църква (до Самоков). Тя е част от изследователския проект на Института за изследване на изкуствата (БАН) „Българският ХХ век в изкуствата и културата“ с ръководител проф. Клер Леви. На форума се разискваха както методологически въпроси за съвременното историческо писане, така и добри практики по проекти в областта на историографията. Участваха четирима специалисти от чужбина: проф. Джим Самсън (Великобритания, музика), проф. Гражина Шват-Гълъбова (Полша, литература), проф. Лиляна Колешник (Хърватия, изкуствознание), Ларс Кристенсен (Дания, екранни изкуства) и деветима български изкуствоведи: проф. Клер Леви (музика); проф. Николай Йорданов, проф. Камелия Николова и доц. Йоана Спасова-Дикова (сценични изкуства); проф. Надежда Маринчевска и проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева (екранни изкуства); проф. Любинка Стоилова и Стела Ташева (архитектура); проф. Ирина Генова (изкуствознание). Работният език беше английски.
Доц. Емануел Мутафов, директор на Институт за изследване на изкуствата, откривайки конференцията, отдаде почит към внезапно напусналия ни проф. Александър Янакиев, който беше движеща сила на този и на много други научни проекти.
След първите два панела, в които се разгледаха по-общи въпроси за културната история, периодизацията, местата на паметта, възможните и невъзможни истории на изкуствата, малките театрални култури, оживени дискусии предизвика докладът за търсенето на национално изкуство и стил в българската архитектура през ХХ век, представен атрактивно и динамично, който повдигна много въпроси относно чертите на националната архитектура и нейното условно определяне в контекста на идентичността.Дискусия предизвика и докладът за предизвикателствата на посткомунистическия контекст в сравнителното кинознание, който въведе в общата тематика на всички екранни изследователи: посткомунистичския период и последиците от него. Текстът иронично постави под въпрос периодизацията на българското кино, налагана с години от комунистическата власт.
В рамките на конференцията бяха поставени редица въпроси за бъдещите перспективи на науката и образованието, свързани с интеграцията, взаимните влияния в изкуството, преосмислянето на съществуващите истории на изкуствата, диалогичната перспектива в изучаване на музикалното изкуство, посткомунистическото кино като индустрия, история, философия на изкуството, парадоксите в развитието на българското анимационна кино и др.
Специално за последния панел пристигна проф. Кирил Разлогов. Току-що закрил Московския филмов фестивал, дългогодишният му селекционер и бивш директор донесе новината за голямата награда ,,Златен „Св. Георгий‘‘ на българския игрален филм ,,Каръци‘‘. Докладът му за културата и видовете изкуства в контекста на постсоциализма веднага предизвика бурни реакции, тъй като в него бе заложена провокативната теза, че цензурата би могла да бъде полезна за изкуството.
Гостите от чужбина дадоха своите идеи и предложения за бъдещите възможности пред проекта – тема, която отделно бе обсъдена във финална дискусия.
Подробна информация от протичането на конференцията и снимки ще бъдат качени на предстоящия уебсайт на проекта. Освен това се предвижда и издаването на двуезичен сборник с докладите от конференцията, както и допълнителни материали през есента.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
