Румънски и австрийски театри в Русе
Отдавна Русе се стреми да се превърне в място, което за известен период от време да става център на международен театрален обмен на идеи, на показване на най-значителното и актуалното от европейското изкуство.
В стремежа си да намери най-адекватната форма на това търсене, градът премина от 1996 г. насам през битието на няколко международни фестивала, наричани различно: „Дунав – европейска река, Дунав – река на Балканите”, „Театрален пристан на голямата река”, „Дунав фест”. От 2012 г. форумът има идеята да става своеобразна лаборатория, където не само показването на спектакли от различни страни, а и други съпровождащи инициативи, като театрални срещи-диалози, премиери на книги, уоркшопове го оформят като работилница за раждане на идеи в областта на театралното изкуство от Балканите и Европа.
ІV издание на международната театрална среща „Европейска театрална работилница” ще се запомни с високопрофесионалното участие на театри от Румъния и Австрия.
Срещата се откри на 22 юни с камерната постановка „Играчът” по романа на Ф.М.Достоевски на Театър „Пигмалион” от Виена. Съсредоточили сценичното действие върху преживяванията и метаморфозите в душата на главния герой Алексей (в чудесното изпълнение на Филип Каплан), двамата постановчици Джейрун Цино и Райнхолд Гуглер ни представиха спектакъл, в който сатирично изиграни фигури разкриха разрушителната сила на страстта към ролетката и онези вътрешни корозии на човешката психика, обладана от манията за пари и просперитет в обществото. Когато тази страст е обрамчена от низост и безхарактерност, самотността е финалът на живота им.
Традиционно в Работилницата вече за четвърти път се представя театър „Одеон” от Букурещ, който установи трайни творчески контакти с Русенския театър. Той представи пиесата на Вернер Шваб „Президентките”. Поставянето на тази творба на австрийския драматург е било съпровождано по някои европейски сцени със скандали и забрани, но театър „Одеон” е избягнал тази ситуация и осми сезон тя се играе с определен успех. Режисьорът Сорин Милитару създава спектакъл, който съсредоточено и зряло, чрез играта на три великолепни актриси – Кока Боос, Дорина Лазар и Емилия Добрин – създава атмосферата, в която три жени разголват безпощадно живота си, желаейки да изхвърлят от съзнанието си злините, вършили някога. Видяхме един камерен спектакъл, в който остротата на думата и отзвучаващото мълчание бяха негова основна характеристика.
Бляскав и впечатляващ финал сложи театър „Маска” от Букурещ. На 24 юни те представиха на открито пърформанса „Живи статуи”. Площадът пред театъра и градината около Паметника на свободата и фонтана пред Общината за около два часа вечерта оживяха от двадесет и пет „живи статуи”, в чийто одежди на различни персонажи влязоха актьори от театър „Маска”. Текстовете подсказваха сюжета на мълчаливите петминутни етюди, разигравани от пластмасовите кукли-образи – Падналият ангел, Готвачът, Тангото, Белият клоун, Порцелановата кукла, Фигаро, Човекът-кактус и др. Русенци бяха очаровани от този вид театър и трескаво обикаляха всички площадки, наблюдавайки поетичните етюди на актьорите.
На другия ден „Маска” показа спектакъл по „Ромео и Жулиета” от Шекспир, създаден в естетиката на невербалния театър. Именно той разкри в пълен блясък изкуството на този състав, съществуващ от 1990 г. Чрез изразните средства на пантомимата, марионетния театър, стилизираните жест и мимика и моменти от движенческия театър, трагедията на Ромео и Жулиета бе показана в нейния екстатичен характер. Режисьорът Михай Малаймаре (дългогодишният директор и вдъхновител на този театър в Румъния) чрез жеста осмисли високата трагедия на Шекспир, акцентирайки в пластико-изразителен план трагичността на една любов, защитата на една мъжка чест и трагиката на два рода, останали безмълвни пред страстта на двамата влюбени.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
