Да излезем от летаргията
Международната общност и особено големите демокрации показват непоследователност и болезнена липса на смелост в идеологическата борба, която ги противопоставя на привържениците на ислямския тоталитаризъм.
Вече много години, въпреки крясъците, аз призовавам салафистката идеология да бъде инкриминирана, а организациите, които се вдъхновяват от Мюсюлмански братя, да бъдат чисто и просто забранени. Това трябва да бъде задача на всяка демокрация, привързана към лаицизма, която се стреми да живее в едно омиротворено общество, в което насилието и тероризмът биват изключени. Това, между другото, ще позволи да се запази републиканският ред и да се гарантира съвместимостта на исляма с Републиката. Защото, нека го кажем ясно: ако днес в известна степен има проблеми с исляма, то не е защото той представлява духовност, култ или култура, а защото е сериозно разяден от две нихилистични идеологии: тази на Мюсюлманските братя и салафизма. Другояче казано, ако мнозинството мюсюлмани е умиротворено и желае само да живее спокойно, разните видими и активни течения, асоциации и организации са доминирани от въпросните две идеологии.
Предложенията за инкриминирането и забраната на салафизма и свързаните с Мюсюлмански братя организации са подкрепени с аргументи, които могат да бъдат групирани така:
Политическите въпроси. Тези две идеологии – и това го наблюдаваме ежедневно – са опасност за сплотеността на обществото. Те го разцепват и сегментират, включително използвайки насилие. Ако действията на салафистите може да се наблюдават ежедневно, то не признаваните цели на Мюсюлмански братя трябва да бъдат постоянно демаскирани. Но и двете искат да предизвикат разкъсване на социалните връзки. За да се убедим във вредността им, достатъчно е да се взрем в държанието и действията им в т. нар. „мюсюлмански” страни. Те са често в основата на безредието и хаоса, дори когато са срещу потиснически режими.
Идеологическите въпроси. Тези две сунитски течения (същото може да се каже и за шиитските интегристи) представляват тоталитарна мисъл – понякога близка до фашизма – несъвместима с буквата и духа на демократичното цяло, което се стремят да разрушат. Един прост преглед на текстовете им би доказал това. Дали ислямистката група ще се нарича Хамас (Мюсюлмански братя) или ИДИЛ, дали врагът ще се нарича Израел, Америка или Франция, варварството, с което се отнасят към своите собствени едноверци, е достатъчно, за да илюстрира фашисткия им и нихилистичен характер.
Юридическите въпроси. Тези две идеологии пораждат престъпност. В най-добрия случай там, където те са силно представени, има риск от смущаване на обществения ред. И от тази гледна точка би било наивно да констатираме насилствения характер на салафизма и на Мюсюлманските братя единствено през терористичните им прояви. Насилие към малцинствата – религиозни, духовни, сексуални, философски. Насилие чрез словото, чрез текста, но и насилие чрез унижението, чрез погледа, чрез държанието и накрая, насилие чрез очернянето, отлъчването или отхвърлянето на „различието” – реално или предполагаемо. И двата начина на мислене са – по явен или скрит начин – антисемитски, хомофобски, женомразки, апологетични за насилието и омразата в текстовете им и в говоренето на по-голямата част от техните представители.
Някои нежни души биха казали, че забраната е твърде трайно действие, признак за нетолерантност. Готов съм да изслушам подобни критики при условие, че ми обяснят как би трябвало да се отнасяме към догмите, които структурират въпросните начини на мислене.
Мюсюлманските братя винаги са отхвърляли ценностите на демокрацията. Те смятат, че държателят на суверенитета е Бог, а не народът. Ислямистите смятат, че всички необходими за управлението на обществото закони съществуват в Корана и Суната. „Еволюцията”, на която се съгласи Братството, се състои от някакъв вид контролирана демокрация, подчинена на религиозния закон, на шериата. За Братството превесът на ислямското законодателство над сбора от „измислените от човека” закони е въпрос, който не подлежи на обсъждане. За да се убедим в това, е достатъчно да прочетем лозунга на Братството: „Бог е нашата цел. Пророкът Мохамед е нашият водач. Коранът е нашият закон. Джихадът е нашият път.”
Салафистите са по-ясни, те са и по-открити. За тях отхвърлянето на демокрацията е нещо очевидно и недвусмислено. Един от съвременните им духовни водачи написа през 2000 г. един текст, озаглавен „Демокрацията е религия”, в който квалифицираше демокрацията като „ религия, различна от религията на Аллах”.
Друг един идеолог твърдеше в една своя проповед: „Демокрацията е неверие. Ние нямаме нужда от демокрацията. Какво съдържа тя? Съдържа искането да се даде на народа правото да се управлява сам. Тоест, без Корана и без Суната. Демокрацията гласува в полза на порнографията, в някои невернически страни гласуваха да е разрешено мъж да се ожени за друг мъж. Демокрацията е безчестие. Тя поставя на равна нога набожния човек и извратения човек.”
Днес, когато се говори за нова „институция за диалог с френския ислям”, ние трябва колективно да излезем от летаргията, която ни обзема винаги, когато стане дума за ислямизма. Изправени пред това явление, трябва да търсим решителен отговор в републиканските и демократичните принципи. Трябва да защитаваме републиканската решителност, още повече, че същата тази летаргия, същата тази прекалена разпуснатост, страх, комплекси, това търсене на социален мир с цената на всякакви компромиси, понякога движени от много благородни и твърде похвални позиции, биват използвани от съмнителни организации, за да работят в полза на ислямските забрадки или за криминални групички, които индоктринират младежи, като Мохамед Мера и братята Куаши.
Като предварително условия за сериозен диалог с т. нар. религиозни организации би трябвало да бъде подписването на една харта, която да задължава всички тези организации да се ангажират с безусловното отхвърляне на всички насилия – във Франция или в чужбина – упражнени в името на исляма, с отхвърлянето на всички екстремистки текстове, които узаконяват, пряко или косвено, тероризма или омразата към другия; да задължава към стриктно придържане към принципите, съдържащи се във Всеобщата декларация за правата на човека.
Време е вече да говорим с мюсюлманите като с възрастни хора.
Le Huffington Post
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
