Самуил, щата Орландовци
Тв говоренето за паметника на Самуил е пример за грешките в отразяването на решенията на институциите, които ни засягат; за начина, по който журналистите не разбират колко е важно да помнят. За съжаление, тук няма нито едно изключение.
Много ми се искаше да посочим двете крайности и да изръкопляскаме на БНТ, защото показаха търсене в отразяването на споровете за паметника на цар Самуил. „Здравей, България“ по „Нова тв“ губи не защото покани дежурния историк на нацията, а защото не е журналистическо да не изгониш някого от студиото, когато използва думата „задници“ в ефира ти. Няма оправдания, когато журналисти приемат езиковите фекалии на Божидар Димитров. И иронията за ушите на паметника като проблем на Виктор Николаев не е достатъчна. Може би някой ден Ана Цолова и Виктор Николаев ще напуснат студиото до края на разговора, въпреки че те избират гостите. Липсва ми думата „извинявайте“ към публиката. Излиза, че има само един начин да не признаеш гетоизирания начин на говорене в студиото – да откажеш да седнеш на една маса с тарторите в историята и в политиката. Ивайло Дичев е отказал поканата на „Здравей, България“. Бившият служебен министър Георги Близнашки си седя кротичко до експерт, чиято мощ опира до думата „задници“ в дебат за паметника на цар Самуил. В „Орландовци“ може би също използват този израз и ако го чуем по телевизията, ще размахаме пръст срещу неинтелигентния ни народ.
Дискусията в „Денят започва с култура“ по БНТ обаче показа по-големия проблем: какво наричаме публично говорене и каква е ролята на медиите. „Късно е!“ – патетично казва Георги Близнашки за позицията на Ивайло Дичев, Стефан Попов и други, изразили неодобрението си в „последния момент“. И разгърна конспиративната си теория как Ивайло Дичев представлява определени кръгове, които отказват да възприемат идеята за „гражданска нация“. Думи на Близнашки са това за „гражданската нация“, няма само Божидар Димитров да разказва експертните си вицове! Според Близнашки, „всичко е правено публично“, 16 комисии са гледали проекта и „става дума за възстановяването на нашето достойнство“. Какво да кажеш на това?! И по-скоро как да му го кажеш? Срещу него стои Филип Зидаров с тениска, върху която има щампа с конкретен, залят с боя паметник и надпис: „В крак с времето“. Сякаш това е най-единственият възможен телевизионен дебат – когато говориш и с тялото си, за да разговаряш с властта. Нещо като дебат със субтитри.
„Самуил трябва да обединява нацията и това ще е крайният ефект!“, казва Близнашки и обвинява в нарушение на правилата хора като Ивайло Дичев, които в последния момент хвърлят текстовете си с позиция за паметника. Спазени са „стриктни процедури“ и няма място за възмущението на малцината естети, казва Близнашки.
Всъщност, кога е времето за обсъждане и как е разбирана публичността?
Коя медия проследи целия процес на появата на паметника? През цялото време се споменава, че Национален комитет по отбелязването на годишнината от кончината на цар Самуил е свързан с паметника, затова канят и Близнашки. А ето какво ни казва страницата на Министерството на културата от 22.11.2013 г. за състава му: „Национален комитет по отбелязването на годишнината от кончината на цар Самуил, който ще бъде оглавяван лично от министър-председателя доц. Пламен Орешарски. (…) В този Национален комитет има двама зам.-председатели – председателят на БАН академик Стефан Воденичаров и моя милост - като министър на културата.“, съобщава тогава Петър Стоянович. В това съобщение от 2013 г. няма дума за паметник. Няма го още и Близнашки, той влиза по-късно в комитета. Комитетът за 2014 г. предлага специален час на класния в училищата за Самуил. Как си мечтая някой класен ръководител да покани Недко Солаков в часа, той също може да говори за паметника на Самуил. Недко Солаков сякаш беше най-точен – добре, че се появи този паметник, та да го поканят в студиото на БНТ да разкаже за начина, по който визуалните изкуства заживяват в града. Ето това вече е закъснял разговор.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
