Ходене по буквите
Махмуд ал-Римауи. „Обаждане посред сън”. Разкази. Превод от арабски Хайри Хамдан. ИК „Ерго”, С., 2014, цена 10 лв.
С тази книга ИК „Ерго” поставя началото на поредицата си „Източна сбирка” за африканска, близко- и далекоизточна литература – и се превръща в издателството, което методично представя т.нар. малки литератури у нас, оспорвайки етикетите „малко” и „голямо”... Но кой е Махмуд ал-Римауи, писателят, който неотдавна гостува в София по време на базара на книгата.? Палестинец с йорданско гражданство, който живее в Аман, но по-голямата част от живота си в Бейрут и Кувейт. Политически коментатор за вестници от Арабския залив. Автор на романи и афоризми, но преди всичко общопризнат обновител на съвременния арабски разказ. Творбите, представени в „Обаждане посред сън”, са подбрани от общо 13-те му сборника с разкази до този момент. Преводачът му Хайри Хамдан заявява, че Махмуд ал-Римауи „успява да намери краткия път към ума и сърцето на читателя, сякаш двамата са седнали на приятелска раздумка или пък се возят в метрото”, а неговата редакторка, поетесата Силвия Чолева, добавя, че „каквато и история да разказва писателят, в нея има доза загадъчност, поетичност и философска канава”. Можем да се съгласим с нея, че героите на Ал-Римауи са незначителни хора в също такава ситуация. За мен кратките разкази, които лесно отскачат от бита в притчата и обратното, са посветени именно на табиетите на комуникацията, сладки и технични. Още първият от тях – „Истината за появяването и изчезването на господин Мохамед”, показва ритуалните тънкости в общуването между авторовия аз и мароканския писател Мохамед Шукри, прочутия автор на „Бос хляб” – една фантасмагорична среща скоро след смъртта на Шукри, в която веднага става ясно какво напрежение в публиката е внасяло „озападняването” на арабските творци... И колко много то е допадало на младите. Друг разказ, който ще разчупи инерциите ни по отношение на съвременния арабски човек, е за неловкия преглед на електронната поща, предприет от дъщерята, след като баща й току-що си е отишъл от този свят – ами ако попадне на нещо, което да прекатури представата за баща й... Отменя я майка й, но и тя се отказва: „Когато изключи компютъра и се отдалечи от него, изпита завист към изпращачите на тези писма. На тях той нямаше да им липсва. Те, за разлика от нея, бяха сигурни, че е жив и здрав, нищо че в действителност вече не беше между живите и нямаше как да им отговори.” А в книгата има дори разказ под заглавие „Кой заминава за България”, където в хода на един мъчен и досаден разговор нашата страна се появява мимоходом, за да предопредели, редом с други обстоятелства, една щастлива развръзка. Колко малко знаем за човека, мисля си след тези разкази, колко малко знаем за изкуството на общуването, което забавя времето... Защото арабският свят не е само Ислямска държава. И дори нейната машина за смърт не може да унищожи нюансите в разговора между душите. Не може да унищожи онази вежлива и дори срамежлива дистанция между хората, която ражда истинските разкази, тихите истории.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
