Отново Двама мъже в града
„Двама мъже в града“ (Two Men in Town), 2014, Франция/Белгия/Алжир/САЩ, 118 минути, режисьор Рашид Бушареб, прдуценти: Рашид Бушареб, Абделкрим Бушареб, Жером Сейду, Джанатан Блументал и др.; сценаристи: Жозе Джовани, Оливие Лорел, Ясмина Хадра, Рашид Бушареб, Даниел Буланже; оператор Ив Кап, музика Ерик Невьо, в ролите: Форест Уитакър, Бренда Блетин, Харви Кайтел, Елън Бърстин, Долорес Ередия и др.
Рядко си позволявам да пиша за филми от интернет, но попаднах на независим римейк на френската класика „Двама мъже в града“ (1973) на Жозе Джовани и не му устоях. Режисьорът на новата версия Рашид Бушареб е отново французин, но от алжирски произход. Прави впечатление, че сред сценаристите е и самият Жозе Джовани.
Новият „Двама мъже в града“ има общи черти с оригинала, но най-вече с внушението за невъзможно освобождаване от миналото.
Припомням накратко класическия „Двама мъже в града“ - Джино Страблиджи (Ален Делон) е авантюрен банков обирджия, осъден на 12 години и излязъл след 10 благодарение на благородния затворнически възпитател Жермен (Жан Габен). Младият мъж се опитва да заживее на чисто, но е възпрепятстван – от гадния инспектор Гуатро (Мишел Буке) и от старата си банда. Изходът е ясен.
За разлика от оригинала, новият филм е ситуиран не в предградие на Париж, а в Луна Каунти в Ню Мексико, което по-скоро прилича на прашно село. В пустошта край него е затворено действието, рамкирано със зверско убийство. Преди 18 години чернокожият Уилям Гарнет (Форест Уитакър) причинява смъртта на заместник-шерифа, в затвора приема мюсюлманството и излиза три години предварително. За пробацията му отговаря човечната агент Емили Смит (Бренда Блетин). Уили се носи самотно като призрак, чете книга за исляма, реди броеница, моли се, започва работа в ранчо и е единственият кравар със строг сив костюм. Открива си сметка в банка и така си намира жена – латино-католичката Тереза (Долорес Ередия). Би му потръгнало, ако не е непрестанната намеса на шерифа (Харви Кайтел), който не може да му прости убийството на помощника, и едновремешния му авер Терънс (Луис Гузман), който агресивно му натрапва забраненото си присъствие. Всъщност, шерифът е сърдечен човек и патриот – отворен и към родния герой от Афганистан, и към малтретираните от подчинените му бежанци. Само към Уили е безпощаден. Всъщносту аверът Терънс се занимава с трафик на хора. Твърде кръвожадно настоява да „спаси” Уили в Мексико... Идва изгревът на поредното недоволство на клетника.
В представянето на живот без хоризонт и новият „Двама мъже в града излъчва нонконформизъм. Но, за разлика от стария, където действието е динамично и се коментира от задкадровия глас на Жан Габен, тук то се стеле отстранено, почти безшумно, ритуално дори. Всичко - от пустинята до емоцията - е занемарено и обречено като в „Небраска” на Александър Пейн, само че няма остроумие и е цветно. Свирепо провинциална Америка. Забележителна е работата на оператора Ив Кап – следи героите в унес, играе с естествена светлина и мека тоналност. Създава усещане за овехтяло безвремие. Прочее, той е един от операторите на безумния и живописен „Холи мотърс“ на Леос Каракс
Ескалацията на механизираната нетолерантност към „натрапника” изтръгва съчувствие, но цялото наслагване изглежда едноизмерно - дори поведението на Харви Кайтел или Елън Бърстин като майката на Уили. Форест Уитакър е вглъбен и отслабнал, Бренда Блетин е избухлива и отзивчива. Безспорно са симпатичен дует. Но не постигат огнестрелността в общуването между Ален Делон и Жан Габен.
Въпреки че се гледа без премигване, новият „Двама мъже в града” е поредното доказателство за кризата на сюжетите.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
