Един български концерт
Музика от Георги Арнаудов, Стефан Драгостинов, Мирослав Данев и Марин Големинов бяха избрали музикантите от Камерата „Орфика” под диригентството на Найден Тодоров за концерта си във фестивала „Софийски музикални седмици”. Концертът е организиран със съдействието на департамент „Музика” на Нов български университет - повечето от участниците в него са възпитаници или преподаватели в университета. И привлече вниманието най-вече с изцяло българската си програма. Като се има предвид, че тази година нищо не се чува за „Нова българска музика” и изобщо за някакви концерти в Съюза на българските композитори, изявата на Камерата „Орфика” припомни, че когато една програма показва добър подбор, създава подходящия контекст за включените в нея творби. Концертът бе открит със съвсем новата кратка композиция на Георги Арнаудов „Вратите на съня” (2015) – тиха музикална поема, родена от един сън, както пише композиторът. Заглавието е намерено в разказ на Милорад Павич. В звучащия сън на Арнаудов доминира лирична мелодия, възникнала най-напред в соло на концертмайстора, получила своето фактурно разширение в оркестъра с тихи приглушени отговори, в постепенно темброво уплътняване от виола и виолончело. Пиесата е ефирна, някак безплътна, звучи в пространството като „зад кадър”. И се разтваря в него.
Последва земната „Лятна сюита” на Стефан Драгостинов, ранна композиция от 1974 г., също кратка - в пет части, със заглавия, определящи характера им. Деликатна игра с метроритъма, финес и нюансирана динамика (не можа да се чуе в цялост поради доста по-напористото по отношение на силата звукоизвличане на ансамбъла), афористичност и остроумие в изцяло пицикатна фактура, красиво съчетание на отделни гласове във висок и нисък регистър, ефектни акценти, завършена структура, която не се нуждаеше от спестяването на повторение в четвъртата част. Подобни диригентски корекции не показват уважение към авторския текст. Още повече, че сюитата е филигранна демонстрация на драматургична изкусност и техника на 26-годишния тогава Драгостинов – едно равнище на почерка, което млади днес композитори е добре да познават.
Още по-кратко последование на пиеси „в стил Марин Големинов” заяви Мирослав Данев със своя „Pochette”(Портфейл) от 2008. Тези ескизи за струнен оркестър бяха изпълнени великолепно за първи път от Камерния ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Миниатюрността, краткостта на изказа предполага по-сгъстена, по-интензивна звукова емисия, но също така лекота и усещане за движение, което тук не бе реализирано в необходимата степен. Изисква се и изпипване на щрих, на динамични отсенки, на ансамблов баланс до най-малкия детайл. Тежичко и еднообразно артикулирано прозвуча, например, Танц, в който единствено неравноделността бе на преден план като формообразуваща функция без друга идея за прочита.
Драматургичен център на концерта бе великолепната творба на Марин Големинов Концерт за струнен квартет и струнен оркестър. Тук квартетът бе в състав: Марио Хосен, Кристина Хинова, Стефания Янкова и Лиляна Кехайова. Шедьоврите задължават! Още повече, когато споменът за първите им изпълнители далеч не е толкова отдавнашен. Големинов пише, че, създавайки този концерт, е имал предвид два високо професионални състава - квартет „Димов” и Камерния ансамбъл „Софийски солисти”. Имаше много правдоподобни моменти в прочита на Найден Тодоров и на Камерата „Орфика”, още по-уверен на субстанциално ниво бе квартетът, воден от Марио Хосен. Бяха почти като постоянно действащ, работещ квартет. Това изречение не е иронично; винаги се чува разликата между постоянната и временната формация, колкото и добри да са изпълнителите в нея. Чу се също така добре изведеният драматизъм на първата част, общо приличен баланс в квартетния звук, постигането на особения фантазмен характер на звучене (втора част), както и усетът за модерния колорит, майсторски изваян от композитора чрез ресурса на струнните. Оригиналното Големиново музикално слово със скоростно изстреляни реплики, пресичащи се фрази, внезапни спирания, изненадващи промени през тембър, щрих, дължина на фразата, мелодична специфика и ладова вариабилност, с подвижност и деликатна стилизация на метроритъма, с фантастична инвенция по отношение възможностите на струнните и днес пронизва съзнанието със своята модерност. Майсторът е създал вечна творба, която трябва да се познава от всички като част от най-доброто от музикалната ни култура. Което никак не е малко.
И в този смисъл, концертът на младите изпълнители бе необходима тяхна среща с различни десетилетия от развитието на българската музика. Може би в техния музикантски път родното творчество ще намира по-достойно място, отколкото в последните десетилетия, когато това вече не се защитава институционално. А у нас, доказа се през последните 25 години, творчеството на българския композитор (но на композитора, не на всеки член на СБК) се нуждае от подобна защита. И от държавна стратегия за разпространението му.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
