План Маршал за Африка
Събитията, които едно след друго се развиват по планетата ни, доста бързо прогониха бежанците в Средиземно море от първите страници на вестниците ни.
Ние вече не говорим за тях, а в същото време въпросът остава без отговор въпреки срамежливата среща на върха на европейските ръководители, на която всички се задоволиха с козметични мерки, основани върху властващата в момента идея да отблъснем потока далеч от бреговете ни.
Вместо да се опитваме да строим някаква илюзорна стена, време е да разработим и приложим една амбициозна стратегия за инвестиции – одобрена и съгласувана от всички – която да позволи на Африка да предложи на населението си (то скоро ще представлява една четвърт от човечеството) условия за живот, към които то се стреми с пълно право.
Да погледнем истината в очите: през 1900 г. Африка наброяваше 100 милиона души. Днес континентът наброява близо 1 милиард, а през 2050 г. ще има 2 милиарда жители.
Тази демографска бомба е действителният източник на мигрантските вълни, както към Европа през Средиземно море, така и във вътрешността на самия континент - това бе жестоко очертано при скорошните ксенофобски вълнения в Република Южна Африка.
Днес от 30 милиона мигранти, 7 се насочват към Европа, 6 – към други извънафрикански дестинации, а 15 мигрират из самия континент, като нарушават установените равновесия, а от това се храни и тероризмът. Какво ще се случи утре, когато африканското население се удвои?
Това е истинският въпрос, който трябва да се постави по първите страници.
Цели 50% от африканците са вече под 25 годишна възраст, как тогава да вярваме, че някакви нищожни мерки за въображаеми и нефинансирани пазачи на бреговете ще успеят да попречат на тези милиони млади хора да разиграят живота си на руска рулетка, за да опитат да споделят трохи от европейското благополучие?
Как може да не се виждат пораженията от тези миграции и във вътрешността на африканския континент, който е дестабилизиран във всички посоки от този постоянно усилващ се демографски напор?
Жан-Луи Борло[1] с пълно право говори за абсолютната необходимост от един План Маршал за Африка, който да се изготви спешно и който да се занимае още в самото начало с достъпа до електричество за всички.
Без да чака животът на още хиляди хора да потъне в Средиземно море, Европа, заедно с Африканския съюз (АС), трябва спешно да разработи истински план за общ икономически растеж. Това, което бе извършено за няколко месеца след излизането от Втората световна война с Плана Маршал за възстановяването на цял един континент, показва, че при нужда подобна амбиция е осъществима. Нека се вдъхновяваме от тогавашния лозунг: "What ever the weather we must move together". (Каквото и да е времето, ние трябва да напредваме заедно.)
Това, което важеше преди 70 години за отношенията между Америка и Европа, не важи ли по същия начин и днес за отношенията между Европа и Африка?
Така ще можем да приключим с постколониалните политики за подпомагане на развитието, щедри по принцип, но в действителност, не особено ефикасни от гледна точка на демографските проблеми.
Между Европа и Африка трябва да се създаде една голяма икономическа, социална, етическа и екологична програма, която да мобилизира държавите, разбира се, но и бизнеса, инвеститорите и младежите на двата континента, които имат толкова неща за споделяне.
Например, бихме могли да побратимим всички европейски университети с африканските университети, за да улесним, благодарение на масовите открити онлайн курсове, успешния обмен и възприемане на културни ценности.
Защо да не си представим, извън финансовите помощи, данъчни облекчения за европейски фирми, които биха завързали стратегически икономически партньорства с африкански фирми и биха инвестирали в жизненоважни области, като енергетиката и опазването на ресурсите? Значителните спестявания на европейците, спящи в банките, биха могли също да донесат плодове, като позволят на Африка да ускори растежа си.
Това са естествено само някои насоки от един проект, който ще бъде двигателят на цяло едно поколение. Ресурсите, включително финансови, ноухау, работната ръка, пазарите, всичко ще е достъпно в момента, в който съединим Европа и Африка.
Китайците навлизат скоростно в целия африкански континент, те разбраха очевидното – залогът за растеж се крие в ресурсите. Американци и руснаци са си изградили крепости на влияние още от времето на Студената война. Европа не може да не присъства в Африка.
Не става дума само да сме щедри към народите, чиято съдба споделяме, но и да браним интереси, които не можем да открием в политиканската фикция за непропускливи граници.
Днес Африка има среден растеж от 5%, далеч по-голям от европейския. Ако се подкрепи в началото електрификацията на континента – която предхожда всичко останало – числото може лесно да се удвои за десет години. Ако се постигне тази цел от 10% растеж в Африка до 2025 година, това означава минимум 1.5 – 2% растеж, който се просмуква в Европа. Тази горница към нашия растеж би била гаранцията за пълна работна заетост, която дължим на децата си – в противен случай те ще наследят само нашите дългове и нашата безразсъдност.
Да оставим настрана миграцията, хуманитарните, исторически и геополитически причини – дори само числото на поделения растеж би трябвало да убеди и най-скептичните, че във века, който настъпва, може да се появи един нов елемент, който да промени съдбата на всички ни – африканци и европейци.
Ако Европа и Африка успееха да се обединят – а това е смисълът на историята – тогава политическият и икономически център на планетата, който в момента се премества от Атлантика към Тихия океан, би бил през XXI век наместен от двете страни на Средиземно море.
Изправени сме срещу предизвикателствата за бъдещето на 2 милиарда и половина човешки същества – европейци и африканци. Утопично ли е да искаме да се съберат бързо на една извънредна конференция осемдесетината правителствени ръководители от ЕС и АС, като искаме от тях да задвижат тази програма за устойчиво съвместно развитие, за да може в рамките на едно поколение съюзът между Европа и Африка да се превърне в сърцето и дробовете на планетата?
Европейската младеж, формирана от философията на Просвещението, се отчайва, когато няма хоризонт и перспективи, които да са на висотата на наследеното от нея.
Африканската младеж, пламенна наследница на една земя, люлка на човечеството, иска и тя да вкуси света, който интернет й позволи да открие on line.
Ще успеем ли да засрещнем тези мечти, за да ги обединим в един споделен проект за бъдещето на двата континента, разделени само от някакви си 14 километра, или ще позволим пред очите ни Средиземно море да се превърне в гробище за нашата неспособност да построим един по-широк свят?
Le Huffington post
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
