Ходене по буквите
Ина Иванова. „Летящ акордеон”. Разкази. ИК „Жанет 45”, Пд, 2014, цена 12 лв.
Разказите на Ина Иванова увличат с лекотата на ярък рекламен клип. Почти бравурен клип – едновременно камерно събитие и колосален бюджет. Постепенно обаче клипът става страшен. Без ни най-малко да изгуби яркостта си. И вече не искаш да си като неговите герои. И си все повече като тях – самотен, разпаднат, без особен изход, независимо от възрастта и общественото положение. Повествователното майсторство на Ина Иванова се интересува от дребните дразнения, от това, което гложди, но ти не се издаваш. Моят любим разказ е „Сова и половина”, в който една вдовица копнее да научи нещо неизвестно за собствения си покоен съпруг, докато говори с приятелка за някогашно съвместно летуване. Но той не може да бъде преразказан в едно изречение. И точно заради това се доверявам на книгата.
Благовеста Пугьова. „Утре в десет на Луната”. Стихотворения. ИК „Жанет 45”, Пд, 2015, цена 10 лв.
Познаваме Благовеста Пугьова като основателка на инициативата „Подари книга” – доброволческа мрежа, която приятелски дарява книги на деца от сиропиталища. Стихосбирката й с редактори Екатерина Йосифова и Тома Марков съдържа смирението и еманципациите на един лирически аз, който може да се държи хашлашки широко, но и женствено-елегантно. Един остър глас, умен, критичен и самокритичен, изцяло в съвременността – от политиката на държавата до „политиката” на пола. Фрустриран глас, който не се бои да каже: „Към два и половина всеки ден/ ми се умира. И днес/ два и половина/ мина бързо.”
Радка Пенчева. „Писателят. Лица и спомени. Критика, персоналии”. Издателство „Фабер”, ВТ, 2014, без отбелязана цена
И тази книга с рецензии на д-р Радка Пенчева, директор на къщата-музей „Емилиян Станев” във Велико Търново, е белязана от нейния здравословен скептицизъм към шумните явления в историята на новата българска литература. Изследователката ни приобщава към фигури, с които интелектуалният релеф у нас става по-пресечен – Добри Ганчев, Анна Каменова, Стилиян Чилингиров, Вера Вазова... Проследява какви са превъплъщенията на ключови творци в нови трудове на наши литературни историци. И, парадоксално, с колкото повече забравени литературни дейци заселва Пенчева нашата литература, толкова по-просторна я чувстваме. А авторката обръща обстойно внимание и на съвременни творци, които никога няма да влязат в медийния мейнстрийм.
Мая Горчева. „Новите български книги: успехът на обитаването. Критически есета”. ИК „Гея-Либрис”, С., 2014, цена 6 лв.
Докато четях сборника на Мая Горчева, ме впечатли не само нейното честно отношение към литературата – отношение, в което фината ирония към медийни феномени от литературното ни повседневие е уравновесена от безкористна грижа към действително значимата литература. Съжалих единствено, че академичният човек трудно може да премине към кратките вестникарски обеми – и затова внимателният прочит на важни книги не може да се случи по страниците на всекидневниците. Не че те се интересуват особено от него.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
