Мантрата на Лилит
Never Forever е заглавието на последната самостоятелна изложба на Искра Благоева в Институт за съвременно изкуство – София (21 януари–28 февруари). Представените произведения продължават темата за женствеността в едно силово поле, доминирано от мъжете и обхващащо целия диапазон от сладникавата нежност до злокобна демоничност. Въпросната амбивалентност Благоева разглежда и в свои предишни творби, използвайки мита за Лилит – предшественицата на Ева, която, за разлика от нея, е била не производна от ребро, а, също като Адам, създадена от кал. Тя обаче изчезнала от идиличната християнска картинка за мъжа, жената и брака.
Изложбата Never Forever включва четири творби, които създават магнитно поле с лек дъх на еротичен трилър от 90-те (в духа на „Туин Пийкс“). Червени завеси, които покриват всеки сантиметър от стените и сякаш натякват, че няма изход, няма прозорци, няма въздух. Розов неон с надписа Never Forever, който е все едно от светеща захар. Въдица и музикална въртележка в S&M дух. От тоновете сладникавост лъха ужасна заплашителност, която може би кара мъжете да се чувстват неловко. А при жените поражда горчива самоирония и спомени за несбъднати обещания.
Ема, недей да скачаш в Нева! прави препратка към Ема Голдман, която, изминала традиционния път на женския неуспял порив към свобода, заплашва баща си, че ще се хвърли в реката. Въдица с извит като на котка гръб – превита от тежестта на улова. Цялата е покрита с черни пухчета и лъскави дрънкулки и завършва с прелестен черен пискюл, който все едно гали пода. Сред лъскавите косми обаче се крият рибарски кукички. Мъжът замахва със своята въдица с примамка от фалшиви обещания за фалшива любов. Жената, например Ема, се хваща и така се започва една неравностойна борба по изваждане на улова. В крайна сметка, глупавата риба е на сухо и пърха с перки, за да се върне отново във водата на свобода. Но в днешното време на преосмисляне и раздвижване на тектонските плочи на традиционните полови отношения своята въдица може да пусне и жената – примамката са блясъкът и красотата, зад които се крие тиха заплаха.
Приличаща на S&M аксесоар е и друга творба в изложбата – музикална въртележка като тези, които се поставят над детско креватче. Алюзията за семейството и примамката към изпълнение на биологичния дълг на жената е подсилена още повече от блещукащ кръст като централна сред множеството висящи насред черен пух дрънкулки. Нежната мелодия пък приспива и упойва като обещание за любов.
Творбата Problema YYY покрива всички стени на помещението с тежки червени завеси. Тя се основава, от една страна, на древногръцките теории за здравето, а от друга – на „изобретяването“ на предменструалния синдром, който е и силен аргумент в тезата за жената като слаба, непостоянна и неблагонадеждна. В този контекст червените завеси придобиват изключителна плътност и тежест. Способността им да засмучат и смалят пространството напомня на българската традиция за справяне с менструацията – а именно онази т.нар. „женска стая“ във възрожденските къщи, където жената се затваря и понася неколкодневната си слабост веднъж в месеца. Но червените завеси като изтъркан до втръсване символ на загадъчност подчертават и мъжкото нежелание да преосмислят представата си за гнусна слабост и особена раздразнителност на жените. И същите тези завеси, сега толкова близо, скъсяват дистанцията до неудобната тема и засилват до непоносимост усещането за заплаха.
Оксиморонът Never Forever си служи с двете най-невъзможни и най-използвани думи в речника на любовното омайване (хващане на въдицата, за да сме по-точни). Повтаряйки хипнотичното словосъчетание, смислите на самите думи се завъртат в центрофуга, докато не избереш своята интерпретация. Аз лично предпочитам да игнорирам „никога завинаги“ като натякване, че обещаната от мъжете любов никога не продължава вечно. По-скоро предпочитам да тълкувам „никога завинаги“ като заплаха към традицията на мъжкото превъзходство и женската наивност. Като мантра, която Лилит си повтаря, едва помръдвайки устни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
