Приказки за забранени неща
Анджела Картър. „Кървавата шапчица“ (The Bloody Chamber, 1979). Превела от английски Ирина Цанова. ИК „Сиела“, 2014. Цена 13 лв.
“Обичам да наливам ново вино в стари бутилки“ - казва на едно място Анджела Картър - „особено, ако от налягането, старите бутилки се пръсват“. Тези думи дават доста добра представа за подривния подход на британската писателка, която руши табута, преобръща канони и усърдно зашлевява плесници на обществения вкус... Може би напоследък за българския читател постмодерното писане се свързва повече с една по-лековата поза, запазила формата на бунтарската игра, но отстранила онзи радикализъм, който в крайна сметка й придава смисъл. Е, Картър е радикална във всяко едно отношение; и сборникът The Bloody Chamberсъс сигурност е способен да стресне и доста обръгнала аудитория.
Както личи от заглавията на текстовете, това са приказки. Само че приказки, разказани през призмата на едно необуздано въображение, стимулирано тук по равно от втората вълна на феминизма и от изкусителната готическа традиция с нейните загадки и ужаси. С анатомическа прецизност Анджела Картър заковава вниманието ни върху най-проблематичните моменти от познатите сюжети – върху онази смущаваща, плашеща сърцевина, съсредоточила в себе си ирационалните несигурности и страхове, в които навярно в крайна сметка се крие и неустоимото очарование на приказката. „Синята брада“, „Котаракът в чизми“, „Красавицата и звярът“ - това са само някои от добре познатите приказки, от които Картър извлича есенцията на насилието, необузданата сексуалност, садизма и мазохизма, копнежа по междинни (чудовищни) състояния или просто с една дума – есенцията на забраненото, което именно така привлича подобен автор към този жанр. И в повечето случаи забраненото се оказва онова стъписващо преливане на ероса и танатоса, с което естествено се занимават безброй текстове в устната и писмената традиция на човечеството, но целта на тази книга е да изведе това латентно в приказките съдържание във възможно най-очевиден, оголен и разтърсващ вид.
Както е редно да се очаква от Анджела Картър, The Bloody Chamber впечатлява и на стилово равнище. Нейните приказки умеят иронично да ни затрупат с пищна готическа образност и декадентски разкош, както в „Кървавата стая“, която дава оригиналното заглавие на сборника: „Но в средата на стаята имаше катафалка – гибелна, злокобна поставка за ковчег, направена от ренесансов майстор, заобиколена от дълги бели свещи, а в долния й край – букет от същите лилии, с които беше изпълнил моята спалня...“ Но също така да ни гмурнат по модернистки в дълбоките води на подсъзнанието, както в „Горският цар“: „Изяж ме, изпий ме; жадна, разядена, обладана от гоблини, връщам се отново и отново при него, за да събличат пръстите му дрипавата кожа и да ме обличат в дреха от вода, тази одежда, която ме измокря цялата, хлъзгавата й миризма, силата й да удави.“
Цитатите онагледяват достойнствата на превода, който се отличава с внимателно отношение и увереност на изказа. При подробно сравнение с оригинала се откриват отделни неточности, но, като цяло, този дебютен превод сериозно превъзхожда работата на далеч по-именити колеги. Промененото заглавие е идея на редакцията и лично за мен си остава противоречиво решение. Със сигурност в него има доста повече идея, отколкото в много други случаи на променени заглавия, и пародийно-зловещото му звучене се вписва в авторския подход; но все пак, това ми се струва ненужно, особено в комбинация с корицата. Тук за мен спорна е дори не толкова разголената девойка с кървавочервен воал, която всъщност правдиво отговаря на преобразената по картъровски Червена шапчица. По-скоро намирам, че шрифтът на заглавието отвежда в естетиката на осемдесетарския хеви метъл (в целостта си корицата поразително прилича на обложка на King Diamond) и в крайна сметка се получава едно съчетание, което малко заблуждава читателя, че става дума за четиво в жанра хорър. Истината е, че в цялата си кариера, Анджела Картър се занимава с това да руши жанровите условности; да не говорим, че с два преведени романа нейната рецепция на български вече е тръгнала в някаква насока. Но, в крайна сметка, далеч по-важно е това, което се намира между кориците.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
