Ходене по буквите , брой 7 (3064), 20 февруари 2015" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

„Корейска поезия. Началото на ХХ в.”. Антология. Превод от корейски Со Йънг Ким, Яница Иванова. ИК „Изток-Запад”, С., 2015, цена 15 лв.
По време на японската окупация (1910-1945) корейските поети пишат под жесток натиск: езикът им е поставен под възбрана в полза на японския, властта сменя дори имената на хората. От увода в антологията научаваме за способността на мъжете в корейската литература да изразят женската гледна точка в рамките на крайно патриархалното конфуцианско общество, белязано от бедност, глад и политическо потисничество. (Още не е дошъл обаче часът на самите жени.) Научаваме за Хан Йонг Ун – будистки монах и поет, осъден на затвор от окупаторите. Научаваме и за И Юк Са – поет, арестуван 17 пъти за антияпонска дейност и организатор на бомбен атентат, името му всъщност е номерът на неговата килия... Както и, че да възпееш простия живот в планинските селца, ползвайки разговорен език, всъщност значи да протестираш срещу нашествениците на полуострова. Че под „Ним” се разбира вече не само името на любимия човек, но и на родината. Така, прочетени през твърде краткия увод, стихотворенията на 12-те поети в двуезичното издание добиват отчетлив граждански смисъл – смисъл отвъд банализираните теми за унинието, трудния брак между скръбта и надеждата, усамотението, разтварянето на аза във вятъра... Това обяснява и борбения пролетарски обертон на някои от произведенията. И срещата на Изтока със Запада – в творбите срещаме като знак имената, примерно, на Прометей и Верлен... Излегнат на хълма,/ зареян небрежно в страшносиньото небе./ Забравих песента с привкус на сълза,/ Небето струеше страшносиньо, страшносиньо, ще каже Ким Йон Ран, докато хълмът споделя тъгата му. (Книгата щеше да e друга, ако преводаческата работа беше споделена и с поет, който да пипне тук-там тези изтънчени, почти прозирни стихотворения.)
 
Мигел де Унамуно. „Изгнаници на този свят”. Избрани стихотворения. Превод от испански Николай Тодоров. ИК „Гутенберг”, С., 2014, цена 16 лв.
Мисли ти с чувство, чувствай с мисълта си, гласи първият ред от „Поетическо кредо” на Мигел Де Унамуно – творба, публикувана в книгата му „Стихотворения” през 1907 г. За да завърши: Идеята всевластна е – използваме/ мъглата, за да ваем. Всъщност, мъглата около автора на инкриминираните от Ватикана есета „За трагичното чувство в живота” и „Агонията на християнството” е доста разсеяна от ерудитския предговор на преводача Николай Тодоров, който създава хиперконтекст за поета Унамуно. Той казва, че философът показва себе си като противник на херметизма и потъмняването на смисъла, като езикът се създава наново от поетите, създава дух и сам е дух, а читателите стават поети. Тодоров изтъква, че авторът се противопоставя и на „изкуството заради самото изкуство”, макар че „неведнъж се отклонява от собствените си теоретични разбирания”. Пътят от романтизма през високия модернизъм към екзистенциализма бележи стихотворенията на Унамуно. Срещата с непознатите у нас творби на прочутия испанец е по повод 150 години от рождението му.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”