Български  |  English

Северно сияние – издевателства и насилие

 

За четвърта поредна година (4.12-11.12.2014) се състоя фестивалът за скандинавскокино „Северно сияние. Организиран от Позор с подкрепата на Нордския културен фонд и в партньорство с посолствата на Кралство Дания, Кралство Норвегия и Финландия и Консулството на Швеция, тойозари паралелно София, Пловдив и Бургас. Този път фестивалът бе проведен съвместно с „Дни на Скандинавската литература” в София, а акцент във филмовата програма бяха екранизациите. През политически и исторически трилъри, епоси, или пънк драми, филмовата селекция на Здравко Георгиев и Ангел Хаджийски успява да обхване както проблемите и заплахите пред съвременните северни общества, така и историческите катаклизми и особения характер на тези нации.
„Мари Кройер”, първият датски филм на Биле Аугуст от 25 години насам, (2012), е историческа драма за живота на най-красивата жена в Дания през 20-те години на ХХ век, омъжена за знаменития художник П. С. Кройер, известен като Сорен. При засилването на периодичните му шизофренни пристъпи, животът на семейството става невъзможен, а Мари започва афера с млад шведски композитор. Мелодраматичността взема връх, а филмът оставя усещането за пропусната възможност за умело разказване на най-известната датска любовна история...
Бе показана пълната 3-часова версия на поетичния и свръхамбициозен средновековен епосКристин, дъщерята на Лаврансна Лив Улман(Норвегия, 1995). Това е вторият й филм, базиран върху класическата трилогия на Сигрид Ундсет (Нобелова награда за литература). В ранните години от своята кариера Улман е играла ролята на Кристин и неслучайно Елизабет Матесон, актрисата, която избира за филма, изключително напомня за нея като млада. Ситуиран в ХІV век в пуста, дори мистериозна долина, разказът започва със 7-годишната Кристин, която индиректно причинява осакатяването на по-малката си сестра. По-късно Кристин избягва в манастир след опит да бъде изнасилена, а след това, въпреки вече уреден брак и волята на баща си, се влюбва безнадеждно в рицар. Заснет блестящо от Свен Нюквист, филмът е студен, суров, плътен, макар и на места предвидим. Бруталността и насилието в естонския „Чистка” на Анти Йокинен (Финландия/Естония, 2012) са шокиращи. Фабулата преплита две линии: съвременна на съвсем младата Зара, попаднала в плен на тираничен руски сутеньор и принудена да проституира в естонска провинция, и ситуираната по време на сталинския терор линия на Алиде, влюбена в съпруга на своята сестра и бунтовник срещу съветската власт, криещ се в тайник под къщата. Филмът е страховит, заснет по едноименната книга на Софи Оксанен. Макар твърде сензационен и опростен, „Чистка” има значим успех във Финландия и Естония, а след избора му за финландското предложение за „Оскар” през 2013, е продуцирана и опера със същия сюжет.
Много по-умерен в представянето на сексуалните издевателства е „Момиче на повикване” на Микаел Марсимаин (Швеция/Норвегия/Финландия, 2012) - политическа хроника за прикриване от тайните служби на афера със секс услуги на политици от най-горните етажи на властта. Докато бекграундът следи плътно множество персонажи, основната линия е за безпризорно момиче (София Каремир) от ТВУ, неволно въвлечено в проституция. Филмът е базиран върху разкази на действителни лица, а всички стилистични компоненти в изграждането на епохата са прецизни - от меките и меланхолични тонове на визията от 70-те до костюмите и прическите. Монтажът е свръх остър, а драматургията оглежда и второстепенни линии, затова следенето на фабулата в детайли е почти невъзможно. Далеч по-неамбициозни, но увлекателни в своя разказ, са съвременните политически датски трилъри „Похищението” на Тобиас Линдхолм (2012) и „Стрелецът” наАнет К. Олесен (2013), оглеждащи дипломатически, политически и обществени проблеми.
В изследването на тийнейджърските пориви към субкултурни влияния „Синовете на Норвегия” на Йенс Лиен (Норвегия, 2011) напомня на „Подслон” на Драгомир Шолев. Само че, за разлика от него, действието се развива в края на 70-те, а родителите са нехайни хипари, поддържащи децата в техните анархистични прояви. Николай е 12-годишно хлапе, фен на SexPistols и IggyPop. Баща му е хипи и архитект на невъзможни стъклени къщи, а по Коледа развива фиксация по банани, с които украсява елхата. Когато ненадейно майката на Николай умира при катастрофа, бащата затъва в депресия, а момчето възмъжава и се формира като истински пънкар. Постепенно обаче филмът започва да губи жанровата си логика и да изпада в еклектика.
Благодарение на усилията на Позор, чрез фестивала „Северно сияние” успяваме да следим най-интересното от последните години в скандинавското кино. Макар и в тазгодишната селекция да преобладаваха филми за издевателства и насилие, фестивалът придобива все повече ревностна публика, а в мразовитите дни салоните не стоят празни.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”