Български  |  English

Фотографията не е грешка на младостта

 

Съвременната българска фотография отдавна не е новина, а реално съществува. Новото с двугодишно битие е сайтът за българска съвременна фотография - www.bulgarianphotographynow.com, който показва и пропагандира актуални и свободни форми на фотографията. Пространството е запазена територия за български фотографи, работещи у нас и по света, както и за чуждестранни автори, реализирали идеите си в България. Порталът е отворен за всичко ново след 2000 година, а условието да попаднеш на страницата е проектите да са фотографски серии от 6 до 22 кадъра.
Първата поява на сайта в мрежата е на 9 декември 2013 и досега има 24 авторски галерии, като сред тях са имената на Георги Кожухаров с покъртителната история на сирийската война в град Алепо, чуждият поглед на Бабак Салари към нашата си реалност в Северозападна България, ироничният обектив на Евгения Максимова към балканския уют на кухнята, македонката Елена Героска, деликатно показваща видими и невидими лични територии, френският фотограф Самуел Люгаси и неатлетичната пустота на родните ни спортни училища и школи.
Галериите и авторите се увеличават, но задължително минават през критическа цедка – не само на основните създатели и селекционери, фотографите Никола Михов и Ивайло Стоянов, а и на Мария Василева, главен уредник на Софийска градска художествена галерия. Новото и по-важно всъщност е в партньорството на проекта Bulgarian Photography Now със СГХГ и идеалната цел фотографското изкуство да се „интегрира в музейната колекция и в изложбената политика на институцията”.
Младият автор Мартин Атанасов e свежо попълнение в редиците на съвременната фотография в България. С включването на негова галерия в Bulgarian Photography Now, онлайн платформата вече не e само място за съвременна българска фотография, но и генератор на новаторска визуалност.
... помирението между фотографа и художника ще придобива все по-голямо значение през идните години. Плахо, много плахо се изказва за фотографията Ернст Х. Гомбрих (теоретик и историк на изкуството) в книгата си „Изкуството и неговата история”, издание на „Български художник” от 1991. Защо се връщам в миналия век, за да представя фотографа Мартин Атанасов, роден през 1991, и проекта му No Mythology Left от 2013-2014? Защо е този почти непреодолим като светоусещане времеви скок и каква е връзката между тях? Общото на пръв поглед е, че Мартин Атанасов е завършил печатна графика в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София, а през 2014 се дипломира във Филмовата академия на Прага (FAMU). На втори поглед към фотографската му работа е вглеждането, търсенето на смисъл в дълбокия кладенец на историята и митологията. Подготовката му и наученото в художественото училище видимо се пренася върху светлочувствителния слой на „No Mythology Left” – фотографска серия, която се явява дискретна комбинаторика между текст, рисунка и фотоколаж. Виждаме млад акробат, опитващ се да се задържи в равновесие, държейки лост, на който са закачени като тежести, от една страна, класически образ – черно-бял, изначален, първичен, груб, без нюанси и полутонове, и, от друга, визионерската страст на художника да променя, да разчленява, да събира несъбираемото, да вижда там, където не се вижда, да отнема физичност, за да прибавя същност. По този лост на равновесието се догонват ДАДА и сюрреалистите, наднича Бил Бранд, Ман Рей се оглежда, „архетипи” и „несъзнавано” спорят със създателя си Юнг, история и изкуство са веднъж орязани, друг път уголемени. Да, трудно е за автора да се задържи в равновесие, да не се сгромоляса под тежестта на минали кумири и настоящи идеи. Ето и една от тях, цитат от проекта: „Реалността“ беше едно скрито цвете.”
Грешката тук е вярна. Миналото време на глагола „Съм” е само грешка на младостта. Реалността винаги е. Но „скритото цвете” от фотографската реалност на Мартин Атанасов е в бъдеще време. И ще бъде! 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”