Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 7 (3064), 20 февруари 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Не споделяйте, а разследвайте
Български  |  English

Не споделяйте, а разследвайте

 

Рокът винаги е водел до… сапунки. През 90-те Наталия Симеонова и Георги Ангелов водят по единствената тогава национална телевизия предаването „Рококо“. Докато Симеонова разговаря с групарите, в ефира прозвучава нещо като реклама на музикалната компания на Фънки и Амебата. Амебата казва колко велика група е „Ера“, но още по-велика е фирмата му, която води разни звезди от шоубизнеса у нас. Кой ти гледа тогава за скрита реклама?
В „Рококо“ Георги Ангелов е с дълга коса и кожен елек. Почти неузнаваем, през 2000 г. ще се прероди в телевизионното състезание „Игри на съдбата“ по БНТ. Водеща е Александра Харитонова, наричана Шани. Играта скоро спира. Шани ще се появи отново по БНТ, но като Александра Гюзелева и вече не в игра, а в Сутрешния блок. Днес заедно с Георги Ангелов правят сериозна журналистика в „Денят започва с култура“, а Ангелов е водещ и на „История.bg“.
Далеч от черните траш одежди и тенекиените аксесоари, Наталия Симеонова потъва в разкоша на любовта сред пищния дизайн на студиото на Маги Халваджиян в „Море от любов“ по bTV. По-късно Халваджиян заплашва със съд bTV и мести предаванията си в „Нова тв“. Но Симеонова остава в bTV, като един от тримата продуценти на днешното й предаване е Даниел Ризов (или Денис Ризов). Така, от сдобрителка на разбити сърца, Наталия Симеонова започва да разбива човешката мъка парче по парче и да трогва зрителите си с историите в „Предай нататък“.
Настанало е време за споделяне на страдание. Или, както казва Д. Мел – медията иска да е социален актьор, а не просто наблюдател, тя се стреми да организира телевизионна причастност.
„Предай нататък“ прилича на ученическа игра, в която момичетата попълваха лексикони и получаваха писмо, в което им се обясняваше, че ако изпратят това послание до 10 приятелки, ще им се сбъдне най-голямата мечта. Понеже никога не знаеш дали приятелките няма да сгрешат нещо при препредаването, не може да се докаже, че магията не действа. После се появиха мейлите, които ни предсказваха, че ако предадем нататък мантра, в която римуваха думата „добро“ с „добро“, нас ще ни стигне добро.
Млад мъж е блъснат от пиян шофьор на пътя, докато се прибира с мотора си вкъщи. Вместо у дома, родителите му го откриват в шоковата зала в кома. 9 години по-късно Наталия Симеонова получава писмо от приятелки на човека, в което разказват историята му. След катастрофата мъжът се движи трудно. Лекуващият го лекар проф. Аспарухов показва само един път за лечение – в Италия, но младежът няма отговор от комисията, която разглежда документите му в Здравната каса. Мечтата на момчето е да се запознае с единствените хора, които го карат да се „усмихва в ежедневието му“, и това са актьорите от предаването „Комиците“. След няколко минути предаването ще ни покаже как той се снима случайно пред НДК с родителите си, а зад него като по чудо в кадър се озовават Христо Гърбов и Кръстю Лафазанов. Като по чудо Христо Гърбов изважда от вътрешния си джоб писмо от Наталия Симеонова. В него се казва, че проф. Аспарухов е писал на проф. Йотов и документите ще бъдат разгледани в много кратки срокове, за да съставят оферта при проф. Малдини в Болоня. Още едно чудо преди това – продуцентите на предаването ще платят билетите на мъжа и майка му до Болоня. „Оферта за лечение“ е често повтарян израз в предаването на Наталия Симеонова. Същият израз използва и Милена от Перник, майка на дете, което, според нея, след лекарска грешка, е с диагноза Детска церебрална парализа. Въпреки разочарованието си, тя не търси отмъщение, а гледа напред – мисли за оферта за лечение в Турция.
Всъщност, чудесата на Наталия Симеонова са жестоки обществени дефицити. Трябва да се обади водещата на предаването, за да бъдат разгледани дълго бавени документи в Здравната каса. Непосилно високи суми за оферти за лечение в чужбина. Немалка част от героите в „Предай нататък“ са жертви на пътни катастрофи. Животът им се променя напълно заради грешки, които могат да бъдат предотвратени.
В края на всеки епизод водещата изрежда имената на благотворители – фирми и физически лица. Доброто съществува трябва да го назовем. Но по-важен е жестът на приятелите, близките, роднините, които са потърсили предаването, за да предадат добро нататък.
Но колко различно би било, ако телевизията се опита да спре предаването на „злото“? Няма да има мегдан за телевизионни продуценти, но ще има място за журналистика, ако медията се вживее в ролята на социален актьор, който не е регистратор, а играч, който организира споделянето не на телевизионна (съ)причастност, а на социален срам. Срам да гледаме толкова силно страдание по телевизията и да не променяме нищо през изминаващите години в очакване на оферта за лечение. Срам да отговаряме на всеки зов за помощ със зов на безпомощност.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”