От пръв поглед ( кино), брой 7 (3064), 20 февруари 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Величие на баналността
Български  |  English

Величие на баналността

 

„Юношество“ (Boyhood), 2014, САЩ, 163 минути, сценарист и режисьор – Ричард Линклейтър, продуцент Ан-Уокър Макбей, оператор Лий Даниъл, музика Рупърт Грегсън-Уилямс, в ролите: Елър Колтрейн, Лорелай Линклейтър, Патриша Аркет, Итън Хоук и др.
Награди и номинации: „Сребърна мечка“ за режисура от Берлинале, 3 „Златен глобус“: за драма, за режисьор и за поддържаща женска роля на Патриша Аркет; 2 BAFTA: за филм и Патриша Аркет; 6 номинации за „Оскар”...
 
„Юношество“ е също експеримент през американското съвремие като любимия ми „Бърдмен“ (вж. „Култура“, бр. 39 от 2014), но от противоположен ракурс. Ие най-силният му съперник за големия „Оскар“. И има солидни индикации да го спечели. Ако стане, ще излезе, че м. г. „Оскар“ взе „12 години робство“, а сега – филм, създаван 12 години.
„Юношество“ започва с най-прочутия си кадър – момченцето Мейсън (Елър Колтрейн), заснето върху трева от горен ракурс. То живее със сестра си Саманта (Лорелай Линклейтър, дъщеря на режисьора) и майка си (Патриша Аркет). Филмът проследява неговото израстване от началото на първи клас до началото на първи курс в колежа.
Майката вози децата в колата – от дома до училище или от град на град. Тя решава да продължи образованието си и потеглят към бабата. Обикалят Тексас покрай мамините мъже – кой е ревнивец, кой е педант, кой е воювал в Ирак, а бащата (Итън Хоук)се появява от Аляска и всеки път е празник. С тридневна брада катинар, хипарски дрехи, цигара и непукизъм, той е хлапашкият отдушник от домашната дисциплина, независимо дали ги води на боулинг или в къщата с приятеля си Джими, където им свирят и пеят. А и, честно казано, е току на детския акъл. Чуден непрокопсаник!
Мейсън кара колело, рисува графити, гледа анимация, разлиства мъжки списания, люлее се на люлка, играе на компютър, реди се на опашка за „Хари Потър“, опитва марихуана, разговаря с баща си на пикник, увлича се по фотографията, подкарва кола, влюбва се... Със Саманта са във вечна вражда. Обединява ги любовта към родителите. Всъщност, колкото повече порастват, толкова по-истински близки стават. Нормално.
Сменят се интериори и ландшафти, сменят се коли и училища, променят се Мейсън и Саманта, както и родителите им – майката напълнява, подстригва си косата и, макар горда с децата си, е все по-отчаяна пред бъдещето; бащата си намира жена, отговорен е за новото бебе, твори музика... Животът си тече тихо, сътресенията се преодоляват, купоните текат, а политиката се появява само веднъж – с агитацията за Обама и разните нагласи към него.
Това епично независимо roadmovie изследва възмъжаването на момче през обичайните неща. Превръща в ритуал изконната същност на киното да запечатва живия живот. Факт е, че Никита Михалков има документалния „Анна от 6 до 18“ (1993), вгледан в голямата му дъщеря. Но „Юношество” е още по-радикален, защото, колкото и да е непосредствен, е всъщност игрален филм. Експериментално и рисковано пътуване през възрастите, той въздейства с концептуалната си органика – от изпълнителите, през емоциите до монтажа Линклейтър демонстрира виртуозна последователност. И съумява да съгради величие на баналността.
И ако Патриша Аркет прави най-значимата си роля след „Истински романс” (1993) на Тони Скот, с важното присъствие на Итън Хоук в киното на Линклейтър сме свикнали. Всъщност, още преди това грандиозно начинание, интелигентният радикалист, самоизучил се на кинорежисура най-вече през Френската нова вълна и Скорсезе, с „Преди изгрев“ (1995) поставя началото на една от най-оригиналните трилогии не само в независимото американско кино – влюбването във Виена на двама млади (Итън Хоук и Жюли Делпи), срещата им отново след 9 години в Париж („Преди залез“, 2004) и още 9 години по-късно – в Гърция („Преди полунощ“, 2013). Ако първите две части са симпатични и по-скоро импресионистично-словесни докосвания до Европа и душевните трепети, третата, когато героите са вече родители на почивка и чувствата им са поизтощени, е експресивен залп от неудовлетворение, остроумие, автентизъм. Актьорите са не просто изключителни изпълнители, а и, заедно с режисьора - съавтори на сценария в последните две части (с номинации за «Оскар»).
Във време, когато Холивуд ни атакува с все по-лумпенизирани зрелища, повечето независими филми на Линклейтър защитават тезата на Годар „Киното е истината 24 пъти в секунда”. Но «Юношество» я довежда до абсолют. Колкото повече време минава, откакто съм го гледала, толкова по-силно ме привлича с мащаба на безхитростната си дълбочина.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”