Думи срещу думи ( литература), брой 7 (3064), 20 февруари 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Портрет на художника като писател
Български  |  English

Портрет на художника като писател

 
Румяна Станчева. „Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното”. ИК Колибри, С., 2014
 
Абстрактното изкуство и сюрреализмът са бели полета в историята на българската култура. Както би казал Боян Пенев, нашата интелигенция винаги е била твърде земна и прагматична, с „бавна мисъл и мудна психика“, с подкастрени криле на въображението и най-вече – лишена от всякаква нагласа към визионерство... И все пак, когато не се изразяват с думи, нейни представители са успявали да се впишат в първите редици на западноевропейския авангард. Сред тях особено място заема художникът Жорж Папазов. Роден в богато семейство от Ямбол през 1894, той участва като доброволец в Балканската война и едва след това заминава да учи в чужбина. Първата си самостоятелна изложба прави в София на 25 години, след което завинаги заминава оттук: за кратко време в Берлин и после – до края на живота си – там, където се чувства на място, в Париж. Славата на Георги/Жорж Папазов изгрява със силната авангардна вълна на 20-те години; и макар че в историята на изкуството ще остане преди всичко като сюрреалист, през тези ранни години може да бъде наречен и абстракционист, и футурист (така го определя Маринети – „български футурист“), и фовист (негов голям приятел е известният френски фовист Андре Дерен). За художника Жорж Папазов е писано много, но малко известно е неговото писмено творчество, а още по-малко от книгите му са били преведени на български език (на практика една и „половина“, тъй като втората е с много слабо разпространение). Румяна Станчева, професор по сравнително литературознание, се занимава с тази тема вече дванадесет години, но едва сега изследванията й се появяват събрани и подредени в самостоятелна книга; това всъщност е първата книга за писателя Жорж Папазов изобщо. Възможността да се „вербализира сюрреалното“ очевидно е чакала намесата на опитен литератор. Книгата е красиво и луксозно издадена, а вместването на две коли с цветни репродукции й придава албумен характер. Очевиден е холистичният подход към фигурата и културното наследство на Жорж Папазов: житейската биография, творческото развитие, изкуствоведската оценка на картините и литературният анализ са преплетени в желанието да се постигне цялостен портрет на един значим европейски творец.
Особено интересен за нас, лишените от роден сюрреализъм, е въпросът дали пък няма да открием в писменото наследство на Жорж Папазов някаква компенсация, нещо, което би засрамило така строгия в оценките си Боян Пенев. Папазов се оказва автор на седем книги, пет от които представляват есеистични спомени за живота и срещите му с големите художници от Париж между двете световни войни. Тук отново можем да говорим за българска следа, той като един от близките му приятели е Жул Паскин, на него всъщност е посветена първата мемоарна книга, излязла през 1932 г. „Мемоаристиката на Папазов като цяло е сочна, звучна, цветна, наситена с критически разсъждения за другите и с размисли pro domo sua“, твърди Румяна Станчева. В нея обаче няма нищо сюрреалистично в онзи смисъл, в който би допълнила историята на българската литература. Остават ни двата романа: Drenov frères (Братя Дренови), 1951 и Pope Vassil (Поп Васил), 1968, с подзаглавие Българска повест. Не знам дали трябва да го нарека изненада или по-скоро закономерност, но и двете книги са написани изцяло в стъпките на най-традиционното полуисторическо родно повествование. Достатъчно е да спомена, че големият пример за подражание е Под игото, при това в комплект с влиянието на Юго. Авторитетът на Боян Пенев си остава ненакърнен: българският интелигент е все пак повече българин, когато посегне към словото. Разбира се, за Жорж Папазов писането на романи е – ако не точно хоби, то – носталгично завръщане към корените на родовия произход, типично за един успял в чужбина човек на възраст. Едва ли случайно срещаме толкова силен автобиографичен елемент. В Братя Дренови например разказът се води от най-малкия брат, художникът и alter ego на автора Камен Дренов; юначният и авантюристичен поп Васил не само притежава типичната за Папазов буйна тъмна коса, но нескриваемо отпраща и към фамилията на своя автор. Интересно е, че и в двете произведения действието достига (и продължава да се развива) в България след 1944, онази България, която Папазов нито е видял, нито е искал да види. И той, разбира се, прави това, което се прави в чужбина: рисува западната представа за България – и преди, и по време на комунизма. Все пак книгите са създадени на френски език и са предназначени за френска публика.
„Жорж Папазов като писател” е написана популярно и увлекателно, на места с разговорни акценти, но в същото време с много добри попадения в интерпретацията на отделни символи, които свързват картините с романите на Папазов и потвърждават представата, че всеки автор е свят от идеи и образи.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”