Рьоне Шар
Поезия
Избрано
Превод от френски Златозар Петров
ИК „Критика и хуманизъм“
Цена 15 лв.
Да обявиш своето име...
Да поздравим един новородил се поет – преводача на Рьоне Шар, чието име, Златозар Петров, е почти непознато, а за широката публика – може би никак. На ония, които ще ме поправят, че се казва „новороден”, а не „новородил се”, ще отвърна, че Златозар е от малцината наши литературни творци, които сами са прерязали пъпната си връв. Във времена като днешното, когато критериите са объркани – съвсем целенасочено – и стойностите са правопропорционални на участието ти в задкулисните игри на шепа самозванци, единственият верен критерий си остава чувството ти за ориентиране сред съществуващи вече постижения и усетът за посоката, която сам трябва да избереш. В този смисъл, Златозар Петров не е можел да очаква помощ отникъде. Както и сега не може да очаква кой знае какво истинско признание, да не говорим за похвали, защото днес представите за изкуство са такива, че всеки сериозен труд – независимо дали самият автор го иска или не – просто ги отрича.
Златозар Петров си е давал ясна сметка, че Рьоне Шар не е от поетите, върху които всеки може да се упражнява, и освен чувството за реалност, е проявил и завидното търпение да изчака плодовете на неговия труд да се налеят сами и да ги откъсне, когато им дойде времето, а не да ни поднесе киселите ранозрейки на амбициозните нетърпеливци. Затова още с дебютната си преводна книга „Поезия” от Рьоне Шар се представя не като чирак в занаята, а направо като калфа. Което ще рече майстор, за когото просто не е дошло времето да му бъде връчено майсторското свидетелство, тъй като все още не е приумножил това, което вече показа, че може да прави както трябва. Една по-голяма решителност оттук насетне няма да му е излишна.
Шар е от сюрреалистите, които са такива повече поради творческата си нагласа, а не защото са склонни да следват постулатите на папата на сюрреализма Андре Брьотон. В този смисъл, той не може да бъде разглеждан като автор, чиито успехи се дължат на това, че се придържа малко или много към догмите на течението, и оттук – не може да бъде вписан в „колектива”, което ще рече – не може да се пристъпя към творчеството му като към нещо, което изисква спазване на определени постулати, облекчаващи впрочем в известен смисъл ролята на преводача. Златозар Петров още в самото начало е осъзнал, че езикът на Рьоне Шар – по подразбиране далече от този на символистите – е твърде далече и от езика, с който общуват съвременниците му, толкова често представян за нов етап в разбирането за ролята и задачите на поезията. Работейки над преводите си, Петров емпирично е стигнал до заключението, че с думите, дори употребени в прекия им смисъл, могат да се кажат неща, по-различни от това, на което са способни самите думи. И тук заслугата е на поета, критиците ще го нарекат творческа индивидуалност, ние ще се ограничим само с неповторимост, която е в основата на всяко истинско изкуство: не да усложняваш смисъла (да „мътиш водата”, за да изглежда по-дълбока), а така да съчетаеш думите, че да им придадеш нови отсенки и да ги накараш да работят повече, отколкото би сторил всеки, който се ползва от езика в ежедневието си. И оттук идва успехът на нашия колега. Правилното разчитане на посланията е един от залозите те да бъдат предадени адекватно и на един друг език с не по-малки възможности, какъвто е българският – твърдя го с цялата сериозност, която се изисква от случая.
И така – добре дошъл на Златозар Петров.
Той “обяви своето име”, остава по- трудното – да го подържа на висота.
Кирил Кадийски
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
