Интернет – свобода и собственост
Неотдавнашните съобщения, че Китай въвежда нови ограничения за Gmail, пощенската услуга на Google, едва ли учудват някого. Въпреки че китайските потребители вече няколко години не могат да се свържат със сайта Gmail, те имаха възможност да използват голяма част от функциите му благодарение на такива услуги, като Outlook и Apple Mail.
Сега обаче този обиколен път се оказа също блокиран (макар и временно – някои от ограниченията по чудодеен начин вече са премахнати), а това означава, че китайските ползватели ще трябва да прибягнат към по-сложни инструменти, за да избегнат забраните. Тези, които не могат или не искат да извършват подобни сложни трикове, просто ще започнат да ползват услугите на някоя от китайските компании, т. е. ще направят именно това, което е целта на китайското правителство.
Подобни краткосрочни или дългосрочни забрани за използване на Gmail са част от опитите на Китай да защити своя технологичен суверенитет, като ограничи зависимостта на китайските граждани от американските комуникационни услуги. След като достъпът до интернет в Северна Корея беше временно блокиран заради скандала с филма „Интервю” (въпреки че няма никакви убедителни доказателства, че страната има някакво отношение към хакерските атаки над Sony), концепцията за технологичен суверенитет най-вероятно ще стане една от най-важните и най-обсъждани доктрини на 2015 година.
И не само за Китай става дума: руското правителство също разработва подобна програма. Новият закон, встъпил в сила миналото лято, задължава всички интернет-компании да пазят данните на интернет-ползвателите си на руски сървъри. Това вече накара компанията Google да закрие инженерно-техническите си служби в Москва. Наскоро Facebook удовлетвори молбата на Кремъл да блокира страницата на привържениците на опозиционния лидер Алексей Навални, които призоваваха да се прояви солидарност с подсъдимия активист, а това е свидетелство, че правителството бързо усилва контрола над действията на гражданите си в социалните мрежи.
Действията на китайското правителство обаче не заплашват Google с поражение в световен мащаб, компанията продължава да се разширява, създавайки комуникационна инфраструктура, излизаща далеко извън рамките на пощенските услуги. Когато южноамериканските държави започнаха да разработват планове за борба със следенето от NSA чрез собствена оптична мрежа, която да им позволи да намалят зависимостта си от САЩ, Google инвестира 60 милиона долара в прокарването на подводен кабел, съединяващ Бразилия и Флорида.
Целта на компанията бе да гарантира на ползвателите в Бразилия по-високо качество на своите услуги, това обаче се превърна в сериозно напомняне: опитите да се излезе изпод крилото на американската технологична империя ще изискват многомерна стратегия, която да отчита, че днес Google е не само търсачка и пощенска услуга, това е гигантска компания, която произвежда оборудване, управлява системи и осигурява връзка.
Когато говорим, че Китай и Русия са известни с нежеланието си да поддържат свободата на изразяване и събрания, много съблазнително е да разглеждаме опитите им да създадат информационен суверенитет като поредната проява на цензура и контрол. Даже когато много по-мекото правителство на Бразилия започна да разглежда идеята да задължи американските компании да пазят данните върху местни сървъри (в крайна сметка, то се отказа от тази идея), него го обвиняваха в опит да въведе драконовски мерки.
А всъщност Русия, Китай и Бразилия просто само реагират на прекалено агресивната тактика на САЩ. Обаче Америка, както често се случва с нея, въобще не забелязва своите собствени действия, като искрено вярва, че наистина съществува неутрален и космополитен интерес и че всеки опит да се напусне този принцип ще се превърне в „балканизирането” му. Мнозинството страни обаче възприемат това не като балканизация, а като деамериканизация.
Американските компании играят твърде противоречива роля в този проект. От една страна, те създават ефективна и многофункционална инфраструктура, която обхваща другите страни, което за тях се превръща в дългосрочна зависимост, която много трудно може да бъде преодоляна. Именно тези компании са истинските двигатели на това, което е останало от американската програма за модернизация. От друга страна, тези компании не трябва непременно да бъдат разглеждани като агенти на американската империя. Така например, след като откровенията на Едуард Сноудън демонстрираха нагледно наличието на тесни връзки между американския бизнес и държавата, на тези компании постоянно им се налага да доказват своята независимост – понякога изправяйки своето собствено правителство пред съда – независимо от това, че интересите им често съвпадат с интересите на Вашингтон.
Силициевата долина решително настояваше администрацията на Обама да предприеме стъпки за защита на личната информация в интернет и против електронното проследяване – ако репутацията на интернет компаниите бъде накърнена, те ще се разорят. Спомнете си неуспехите на Verizon през 2015 г. Като нямаше точна информация за размера на сътрудничеството между Verizon и NSA, немското правителство отказа да подпише контракта с тази компания, като предпочете Deutsche Telekom. Тогава представител на немското правителство каза: „Федералното правителство иска да си върне технологичния суверенитет, затова предпочита да работи с немски компании.”
За да разберем мащаба на лицемерието на Америка по въпроса с технологичния суверенитет, достатъчно е да си спомним течащия конфликт между компанията Microsoft и американското правителство. Той засяга съдържанието на електронните писма, важни за разследванията, които се пазят на сървърите на Microsoft в Ирландия. Американската прокуратура настоява, че има право да получи достъп до това съдържание, като просто отправи запитване в компанията – не е важно, че писмата се пазят в друга държава.
За да получи такава информация, Вашингтон обикновено трябва да премине през дълга и сложна процедура, която предполага наличието на двустранни споразумения между правителствата. Този път обаче американското правителство иска да прескочи тази процедура и да се разпорежда с тези данни, все едно че става дума за вътрешни работи, не засягащи чужди държави. Тези данни се пазят в киберпространството, а в киберпространството няма никакви граници!
Правителството твърди, че мястото, на което се пазят данните, няма значение, значение има само къде се намират хората, които могат да ги доставят, а това могат да направят сътрудниците на Microsoft, намиращи се на територията на САЩ. В момента Microsoft и другите технологични гиганти се съдят с правителството на САЩ (засега почти неуспешно) и в тази им борба ги поддържат ирландското правителство и ред европейски политици.
Накратко казано, правителството на САЩ настоява, че то трябва да има достъп до данните, когато ги обработват американски компании, независимо от това в коя държава се съхраняват те. Представете си какъв скандал ще се вдигне, ако китайското правителство поиска достъп до данните, които преминават през устройства, произведени от китайски компании– да речем, Xiaomi или Lenovo, независимо от това къде се намират собствениците им – в Лондон, Ню Йорк или Токио. Тук трябва да отбележим важен детайл: Русия и Китай искат да имат достъп до информацията, създадена от техните граждани на тяхната територия, докато САЩ искат да получат достъп до данни, които могат да са създадени където и да е и от когото и да е, стига да са били обработени от американски компании.
Като се съпротивлява на опитите на други държави да си върнат част от технологичния суверенитет, Вашингтон рискува да се сблъска с проблема, с който вече се е сблъсквал в процеса на прокарването на своята мъглява програма „интернет-свобода”: действията му говорят повече от всякакви думи. Много е трудно на думи да се противопоставяш на следенето в интернет и онлайн-пропагандата в Русия, Китай или Иран, ако самото правителство в САЩ се занимава с това много по-активно, отколкото всички тези страни, взети заедно.
От каквито и мотиви да са се ръководили Русия и Китай в опитите си да установят контрол върху цифровото си пространство (само наивник ще повярва, че по този начин те не се стремят да предотвратят разпространението на недоволство в страната си), техните действия са пропорционални на агресивните опити на Вашингтон да се възползва от факта, че по-голямата част от световната информационна инфраструктура се контролира от компаниите в Силициевата долина. Интернет-свободата на едни е интернет-империализъм за други.
The Guardian, 4 януари 2015
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
